Паула Лайт

Бойко Борисов: „МАХАЙ СЕ, ДЯКОНЕ!”

14 Apr 12 12:02:39 GMT

Духът на Апостола няма да се върне! Не сме достойни за това.

Понякога, в дългите и тъмни нощи, когато всяка душевна рана кърви и всеки спомен е кошмар, си спомням за Великия Инквизитор в безсмъртната творба на Достоевски „Братя Карамазови”. Иисус Христос, загрижен за черните грехове на човечеството и за нерадостната участ, която е надвиснала над него, решил да се върне на земята, та да вразуми тези, за които някога бил разпнат и в името на които пролял божествената си кръв. Стигнало това до ушите на Великия Инквизитор, който разпалвал клади, изтезавал, събирал жълтици от индулгенции и опрощавал в името Христово. Старецът, намръщен, наредил да арестуват Назарянина и да го затворят в тъмница. Отишъл при него в килията и му наредил, ако не иска пак да го разпнат, веднага да се маха от земята. Рекъл му, че ще попречи на спокойствието на паството. Ще се замислят клетите овце, ще спрат да слушат отците от църквата-пастир и ще ги нападнат ония „опасни вълци”, наречени Свобода, Човеколюбие, Достойнство, Справедливост. В очите на духовника, Иисус бил опасен размирник, бунтовник, който трябвало да си седи от дясната страна на Божия престол и да не се меси тук, на земята. Тази мъдра, горчива и страховита история ми прилича на една не по-малко страшна приказка, случила се тук, на Балканите, в земята като „една човешка длан”, както я зовеше Джагаров. Ще ви я разкажа, защото искам и вашите нощи да станат безсънни, да се замислите и да видите пропастта, към която стремглаво препускаме. И така, завеса:

Премиерът Боко Тиквата, разстлал едрите си телеса в удобно кресло в своя луксозен министерски кабинет, държейки красиво огледало в грубата, подобна на лопата ръка, критично се оглеждал и се упражнявал да прави подходящи физиономии за пред медиите и за срещи с електората. Бил толкова увлечен, че си приказвал самичък: - Така…а, сега как трябва да гледам, ако се разруши още някой язовир и стане наводнение? Тлъстите му, отпуснати като на булдог бузи мигом се изпънали, дебелите му устни горестно се свили, раменете му се прегърбили, сякаш е готов да поеме бремето на целия свят, а челото му се сбръчкало в стил „бащинска загриженост” . Всичко било толкова убедително, че едрият човек се просълзил от възторг и гримасата му станала още по-ефектна. - Страхотен съм! - извикал на глас и ядосано си помислил, че е много опасно, ако сам уреди рухването на някоя язовирна стена. Следващата поза, която си харесал била изпълнена с посланието „Лошата Европа не дава да увеличаваме пенсии и заплати. Криза е…” Направил ядна и безпомощна физиономия на добросърдечен държавник, спъван от европейските чиновници, ала поклатил глава: „Не…, когато става дума за заплати, нищо няма да трогне тия досадници. Май ще да е по-добре тази сценка да се изпълнява винаги от министър Дянков. За какво му плащам цял куп комисионни?” Усилията уморили героя. Той отегчено продължил да преживя дъвката си и заоглеждал стените на кабинета си. Те били украсени с плакати на любимите му футболни отбори, а по рафтовете били наредени купи и други спортни трофеи. В чекмеджето криел гола снимка на масажистката Мими, неговата последна любов. На най-голямата стена висяла карта на планираните и построени магистрали. Героят бил облечен в добре ушит костюм, който на неговата фигура вече бил увиснал просташки и недодялано. Отдавна се разделил с коженото яке. Не му трябвало вече да впечатлява стадото с фалшива скромност. Носел маркова вратовръзка на стойност четири средни пенсии, но на неговия дебел врат тя висяла толкова абсурдно, както би изглеждала папионка на врата на куче-помияр. Все пак, мисълта за магистралите, спортните зали футболните игрища, фотокамерите и високия му рейтинг го ободрила и той вперил поредния си самодоволен поглед в огледалото. Тогава на вратата се почукало и вътре, със загрижена и разтревожена физиономия влетял Цецо черният, неговото момче за много специални поръчки. Той не изчакал да бъде поканен, а дрезгаво викнал: - Скапана работа, Шефе! Голям гаф!

Там някъде в сияйните висини, където е Царството Божие, сияела приказна феерия от цветове, а звездите блещукали като пролетни цветя върху безкрайна морава. Бог не харесвал думата „Царство”. За него човеците били любими деца, приятели, закриляни и обичани души. Той не седял на престол, а на пухкав бял облак, а от очите му изригвала тържествуваща бяла светлина и обещание за вечна любов, доброта, разбиране. До благия и мъдър старец се доближил рус млад мъж с високо чело и благородни сиво-сини очи и свойски седнал в нозете му. - Кажи, Василе, какво те мъчи?- загрижено попитал Бог. - Моят народ, българите, са пред гибел, добри ми татко! - въздъхнал мъжът. - Моля те, пусни ме да се върна в ония земи и да им помогна! - прошепнал Дяконът Левски. - Аз не бих те спрял, чедо. Моята любов е сестра на свободата. Върви, където желаеш. Но… - дълбока тъга засенчила добрите и мъдри очи - те чакат страдания и горчиво разочарование. Не се намесвам в човешките дела и не мога да ти спестя това. Левски почтително целунал Божията десница и рекъл: - Каквото и да ме чака там долу, отче, ще ида. Не мога да изоставя своя народ. След тия думи Апостолът се разтворил в лазурната вечна синева и изчезнал.

- Какъв гаф бе, тъпо ченге такова? - изръмжал премиерът, недоволен, че го прекъсват при съзерцанието на най-красивата гледка, собствената му физиономия. - Най-скапаният! - сопнал се служителят. - Някакъв луд обикаля из софийските улици и дрънка наляво и надясно, че е духът на Левски, Апостолът на свободата. - А бе откаченяци колкото щеш - отегчено се прозял Борсук Безпардонов. Здравната реформа не съм я объркал аз. Тя си беше каша още по времето на тройната коалиция и даже преди това. Що ме занимаваш с глупости? Знаеш, че в лудниците няма места. Нека си обикаля клетникът. Даже да разправя, че е самият бог, к’во толкоз? - Ама, шефе, тоя прилича на истинския Левски, какъвто е на портретите и хората го зяпат и слушат с интерес! - И к’во тогаз, серсем такъв? - изръмжа гневно като ранен глиган премиерът. - А, шефе, не съм чак толкова тъпо ченге! - обидено измърмори Цецо. - Наредих на ченгетата да му поискат лична карта. Нямаше и го задържахме за 24 часа в ареста. Ама к’во да го правим сега? - Хубаво, хубаво, идвам да се разбера с откачения! - въздъхна дебелакът драматично. - Без мен сте загубени. За никъде не сте.

На светлината на мъждивата, оплюта от мухи крушка, Безпардонов се втренчи в арестанта. Колкото повече го зяпаше, толкова повече пресъхваше гърлото му, а малкото останала в устата му слюнка горчеше. Тоя негодник приличаше на Апостола като две капки вода. Само че на портрета Левски изглеждаше някак салонен, стилизиран и безобиден като Дядо Коледа в детска градина, а тоя, живия, направо плашеше. Като се вгледаше в ясните му, спокойни сини очи, премиерът изпитваше желание да наведе глава, да побегне или направо да се скрие. Тези очи знаеха, всичко разбираха. И за фирмите, закрити през 90-те години, и за контрабандата, и за прането на пари, а бе за всичките му далавери. И не само знаеше, а безкомпромисно осъждаше. Някъде дълбоко зад малките свински очички на държавния управник се загнезди разбиране за истината. Тоя не беше никакъв безобиден луд. Не знаеше как, ама непознатият наистина беше Васил Иванов Кунчев, Дякона. - Ти к’во правиш тук? Нали си мъртъв? - укорително посочи той с пръст арестанта. Левски мълчеше и само го гледаше със светлите си очи, както би гледал кравешко лайно изпречило му се на тясна планинска пътека. - К’во ме зяпаш, бе? Нали обичаш Отечеството? Ако е тъй, ша дойдеш с мен в телевизията и ша кажеш, че България може да успее да се интегрира в Европата и да стане свястна страна, само ако аз остана премиер! Апостолът не изрече нито дума. Само очите му станаха още по-хладни и презрителни. - Ти к’во си мислиш бе?! Айде сега, знам к’во би направил, ако се заселиш тук. Ша основеш комитетчета, ша замътиш главите на раята и ша им дрънкаш, че трябва сами да завоюват свободата и успеха си. И европейските инвестиции ша секнат! Сега, момче, не е време за комитети, а за фондове, бордове и приватизации с тлъсти комисионни. Дяконът продължи да мълчи. Върху твърдите му устни се появиха бръчки на отвращение. - А ти за какъв се мислиш? - продължи да крещи премиерът. - Аз за тая власт съм гладувал, ял съм само филии свинска мас, крадял съм, насилвал съм, вместо да гася пожари, съм ги разпалвал! Зарад’ тоя стол, момче, съм се пулил в камерите кат’ поп фолк певачка, разтягал съм локуми, обещавал съм чудеса! Няма да ти позволя да ме прецакаш! Върху ниското чело на борсука се появи упорита бръчка. - Ти к’ва я мислиш? Нали уж си бил любител на спорта. Скачал си през рова като лъв! Ако дигам пенсии и заплати, нали няма да остане и грош за спортни зали, стадиони и магистрали. Няма да мога да пътувам и да насърчавам отборите. Ако любиш спорта, или ме подкрепяй, или се махай! Мълчание. Върху широкото, простовато лице на вожда се появи още по-силно раздразнение. - Ами че ти си бил глупак бе! - кресна Малумников. - Как се държи власт с глупости като твоето тефтерче? Правил си се на ревизор и заклет счетоводител! Че, ако не оставиш другарите си да си подмажат малко филиите, нали утре ще те прецакат бе?! Как се държи власт без споделена плячка? Революционна каса дрън, дрън! Нали раята е за туй да я доим, да я доим и пак да я доим! Да оставиш своя Централен революционен комитет без никакви бонуси! Заради тая твоя глупост, хората ти са те предали на заптиетата и никой не се е втурнал да те спасява! Мълчание. - Мълчиш я, как да не мълчиш? Ти к’во направи за България, бе? Отвори ли европейските фондове, а? Направи ли поне един път като хората? Научи ли емигрантите да работят и да вкарват парите в България? Не! Само лигави приказки за чиста и свята република, борби, политическа емиграция. Кой е по-полезен за Отечеството, бе? Ти ли със своите лозунги и измислената ти чиста и свята република или аз с построените магистрали, с ниския външен дълг и с овладяната организирана престъпност. Хората ровели в боклука, а? Ами да ровят и в боклука има храна! Младите бягали от България? Нека слугуват кат’ гурбетчии и да си хранят майките, татковците и бабите! Така ще можем да намалим пенсиите. Ако работят добре, ще можем дори да ги спрем. Мен тия глупости не ме интересуват. Аз мисля за великите неща. Ето, ша построя хубави магистрали та момичетата ни да могат да си изкарват хляба там! Лошо ли е, а? Апостолът сви погнусено устни, а в очите му имаше истински потрес. - Слушай, Дяконе, махай се оттук! - изръмжа премиерът. - Ако искаш мангизи, може и да се спазарим с теб. Ако пък смяташ да поостанеш, ша ти намеря някое хубаво посолство или сладка държавна службица. Ама няма да ми мътиш водата с твоята демокрация, народни неволи и борби! Левски мълчаливо поклати отрицателно глава. - Добре тогаз! - озъби се Безпардонов. - Ша те пречукам, да знаеш. Ама аз не съм балък, момче! Никакво славно бесило, никакви възможности за героизация! Ша ти спретна едно компроматче. Ша ти пробутат някакви доказателства, че си в престъпна група. Или „наглите” или „хиените”, или „дрогираните”. Ша пишат в медиите, че си криминално проявен и имаш куп висящи дела! После ша те натикам в централния затвор и там ша се сбиеш с някого и ша ти видят сметката! Пандизджийска работа, няма да има виновни! Тъй че, ако имаш капка акъл, махай се, Дяконе! Дякона сви устни и отново поклати отрицателно глава. - И що се инатиш? Мислиш, че стадото не ме харесва и се готви за борба, тъй ли? Против мене са само шепа учени идиоти и откачени чудаци. Ами направи си сам справката, бе! При последното преброяване, имах 51% рейтинг. Стадото ме обожава и блее възхвали в хор! А като се поразходя из провинцията с болното от левкемия хлапе, като го накарам да ми благодари публично със сълзи на очи, процентите ша станат 60! Тъй да си знаеш. И за к’во са ти тез твоите комитетчета? Борсукът изпръхтя презрително, а в очите на Апостола се появи искрен ужас. Значи ти наистина си вярвал, че народът иска свобода?! - прихна премиерът. - Амчи ти си бил голям наивник бе! Този народ иска само къшей хляб, минимална заплата и зрелища! И е готов да ми целува ръка, да си знаеш! Килията се озари от ослепителна светлина и Апостолът изчезна в нея. Боко Тиквата наперено излезе. Беше победил. „Не е зле да турим още портретчета на тоя по стените” - помисли си самодоволно. - „Той е вече безопасен! Като научи що за стадо е тръгнал да спасява, никога повече няма да се върне!” Това е тъжната приказка. Но, преди да се спусне завесата, искам да ви споделя нещо страшно. Аз също се боя, че духът на Апостола никога вече няма да се върне! Не сме достойни за това.

Паула Лайт - март 2012 г. Bulgaria http://bg.netlog.com/paula_light http://www.bulgariasega.com/usa_canada_bulgari/502...

ПРИКАЗКА ЗА КУЧКАРЯ И НЕГОВИТЕ ПСЕТА

04 Aug 11 15:25:38 GMT

Днес чух как премиерът на една европейска държава сравни себе си с храбър кучкар, а народът, който го бе издигнал от калта, където му беше мястото, с кучета, които трябва да бъдат държани „здраво”. Сигурно тази екзотична аналогия би ме разсмяла искрено, ако държавата не се казваше България, премиерът, Бойко Борисов, а тварите, от които се очакваше да слушкат, да не хапят, да не лаят и да ближат ботушите на добрия господар, не бяхме ние, българите. Тогава, сънувах страшен сън. Насън видях как един нискочел, гръмогласен и простоват субект попадна на върха на еволюционната стълбица, назоваван почтително „кучкар”, „звероукротител”, дресьор”. Направо тръпки да те побият! Какво може да бъде казано за общност, в която един жалък примитив като Борисов може да бъде виждан на върха на пирамидата? Какви следва да бъдат тия под него?! Дори първичният органичен бульон, от който, според материалистите, е произлязъл животът, би следвало да се възприема за нещо по-висше от ония, за които връх, венец и господар е Пожарникарят! Та в моя кошмар видях Борисов с ловджийски рог в ръка, начело на свирепа кучешка глутница. Те преследваха всичко, което можеше да лази, хвърчи, пълзи или тича пред тях, разкъсваха го и се избиваха един-друг за кокала. Там беше яростният, хищен и доста побъркан доберман, Цветан Цветанов. За доберманите се говорят злокобни неща. Създателите им са сътворили развитие, при което черепът се оказва тесен за без друго не обилния мозък и, накрая, някои костни пластинки притискат мозъчната тъкан, животното полудява и разкъсва господаря си. Също рамо до рамо с великия ловец, препускаше кучето-убиец, Ротвайлерът Дянков, който, потресен от собствените си физически и психически деформации, често освирепяваше дотам, че, с пяна на уста, се нахвърляше дори върху престарелите мравчици-пенсионери. Фокстериерът Плевнелиев ровеше с лапи земята за да надуши следи и тържествено откриваше нови ловни пътеки и ловни полета. Имаше и една доста поостаряла и малко грозновата хрътка, която скимтеше, лаеше, тичаше в кръг и отчаяно се опитваше да зарови лайната, произведени духовно и словесно от висшия й господар. Хрътката Цецка Цачева. Описвам само малка част от глутницата на първия кучкар в нашата държава. Пропуснах затлъстялата, добродушна и пасивна сантбернарка, Искра Федосиева, безличните, вечно лаещи срещу дивеча и послушни гончета, депутатите от ГЕРБ. Но, при такава обилна кучешка популация, не може да се сетиш за всички. След тази свирепа господарска глутница търчаха със скимтене и комична имитация на свиреп лай опозиционните псета: Тук беше пекинезът Сержо Станишев, със сплескана муцуна и сексуална ориентация, но с неуморна свирепа простотия, пинчерът Сидеров, който, по духовна сила и красота, се родееше с плъховете и, подобно на тях, беше близал ръката на кучкаря, а сега вече бе готов да я захапе. Човек можеше да види и дакелът Доган, който изглеждаше кротък, победен и опитомен, но, при първа възможност, би се впил в гърлото на кучкаря. Нека не забравяме и за кокершпаньола Янев, който изглеждаше благ и безобиден и също толкова тъп и, когато се опиташе да залае, само разсмиваше глутницата. Най-отзад, на опашката подтичваше кралският пудел Симеон. Той не можеше да гони, не умееше да хапе, нито дори да лае, но пък си имаше синя аристократична кръв. На лице бяха и двете немски овчарки, Мартин и Иван, които се опитваха да минат за свирепи, но езиците им сами се вадеха в готовност за близане, появеше ли се шанс да се доберат до някой недооглозган кокал. А какво да кажем за фона, за масовката или миманса, т.е., за кученцата, които само стоят и наблюдават парада на фаворитите?! Тук бяха болонките журналисти от политическия слугинаж, които са най-многобройната пасмина от кучешката популация. Рамо до рамо с тях се кипреха декоративните пудели-манекенки, поп фолк певачки или „миски”, чиято заветна мечта бе да оближат…на някой от великата глутница или даже на самия кучкар (само да им дадат някоя предизборна халтура). А къде бяхме ние, скъпи мои приятели? Намериха ли местенце в моя сън и обикновените, неопощените, ненахранени и необезпаразитени нищожества, наричани в България електорат? Е, тъй като нито глутницата, нито свитата й е хукнала нанякъде да бяга, на въженцата остава да увиснем ние. Защото ние сме помиярите! За какво ни ползва Великият кучешки господар? Той не разчита да му помагаме в лова, защото тайно съчувстваме на дивеча и у нас дивото зове. Не ни подхвърля кокали, тъй като се досеща, че бихме ги изгризали, но, след това, едва ли бихме облизали ръката му. Не ни свири със сладкогласия си ловджийски рог, тъй като не си мисли, че ще завием от солидарност или приветствено ще заскимтим. Не, ние ще заръмжим дълбоко и яростно и ще видим дали е защитено гърлото на кучкаря. Ето защо, ние ядем помия, слагат ни електорални номера на ушите, затварят ни в кучкарници, говорят ни, че месото съществува само в легендите, зародили се в дебрите на леса. Ние сме пълни със СРС - бръмбари, вместо бълхи, опашките ни са подвити и пълни с тръни и репеи, а, когато намерят удобен повод, с радост ни натикват в кучкарници и дерат кожите ни за палта. После ни убиват с тухли или камъни по главите и твърдят, че са ни евтанизирали. Когато дойде денят на изборите, слагат в рядката ни помия по някой кокал, твърдят, че ни помагали да се европеизираме, да се бойковизираме и отчитат луди пари за програмите, с които ни просвещавали. Помиярска съдба! Но, ако бях на мястото на нискочелия нагъл и примитивен кучкар, бих треперил не от глутницата, не от нейната опозиция, не от декоративните зрители, а само от помиярите. Защото ние няма какво да губим и добре помним красотата на това да бъдем свободни вълци. Защото у нас свободата, достойнството и поривът на дивото все още зоват! И нека кучкарят си припомни за един много мъдър древноелински мит, за Актеон, ловецът, когото разкъсали собствените му хрътки!

Паула Лайт - 25.06.2011г. http://www.facebook.com/PaulaVerityLight http://bg.netlog.com/paula_light

ЧЕРЕШКАТА ВЪРХУ ТОРТАТА

27 Jun 11 19:38:23 GMT

Не знам на какво се дължи този странен феномен. Може би, на някакъв неразбираем код, заложен в човешките гени. Фактът, обаче, си е налице. Повечето народи изпитват добродушно снизхождение, състрадателна загриженост или дори някаква особена почит към чалнатите, идиотите, лудите или малоумните по рождение. Пазят ги, хранят ги, грижат се за тях и дори, при някои племена и народи, ги прогласяват за свещени и недосегаеми. При племето Йоруба в Западна Африка, например, съществува мит как бог Обатала Белият, създателят на човеците, веднъж се напил с палмово вино. Той бил горд и самонадеян с таланта си и продължил да работи в нетрезво състояние. Тогава създал глупаците, пияниците, олигофрените. И до днес иначе суровите хора от тая бедна общност примирено търпят издевателствата на такива нещастници. Ако шефът ти е йоруба и ти отидеш на работа пиян, няма да бъдеш уволнен, а той ще охка състрадателно и ще нареди да ти слагат студен компрес на главата. Навред из селата на това племе хората хранят и отглеждат умствено неразвитите си членове. На другия край на света, в славянска Русия, наричат такива личности „юродиви”, вярват, че, кой знае защо, те са по-близо до Бога и се стремят да им помагат и да се грижат за тях. Никой не ги тормози, нито им се присмива. В Англия и САЩ наричат такива хора „cracky” или „loony” и добродушно търпят издевателствата им. Всичко това съвсем не е лошо, защото е признак на достоен за уважение хуманизъм. Но, все пак, мисля, че да поставяш такива човешки същества на върха на социално-политическата пирамида, начело на своята държава, също е вид особена лудост. Доколкото знам, това чудо съществува само в България. Нека се върнем в епохата на социалистическата диктатура, в „татово” време. Може би, тогава бяха положени основите на тая странна традиция да ни управляват идиоти! Тодор Живков си беше един отявлен селски простак, неспособен на ораторски чудеса, който често в речите си сипеше невероятни глупости. Сигурно всички от онова поколение си спомнят как беше заявил мъдро в една своя реч: „Тая година полупроводници, а догодина, цели!” На един български град закъсал без поминък, за който беше чул, че почвата подхождала да се сеят картофи, беше заявил, че хората ядат повече, отколкото печелят и покровителствено ги беше насърчил: „Дръжте се за картофите!” Бисерите на тато нямаха край. Родителите ни с усмивка имитираха новогодишната му реч, която неизменно завършваше с лозунга: „Да живее нашата Татковина, НРБ!” В речта имаше куп чудатости. Например, бай Тодор обичаше да казва „хилядо” вместо „хиляда” Или да хвали с пяна на уста социализъма, марксизъма лененизъма, но за няколко десетилетия всички му бяха свикнали. Нещо повече, обикновените хора реагираха на тази простотия с някаква развеселена и разнежена толерантност. Битуваше идеята, че човечецът е добър ама наивен и тия гадове, подчинените му, го „лъжат”! Така българите си обясняваха всяка проява на насилие, вопиюща глупост и безхаберна простотия в държавното управление. Ако мислите, че тато съзнаваше себе си като глупак, дълбоко грешите! Напротив, той се смяташе за задълбочен теоретик на марксизма и ленинизма и избраните му съчинения, доста томове в луксозна опаковка, украсяваха всеки кабинет на средната номенклатура и бяха превеждани на множество езици. Разбира се, за сметка на България! Може да ви звучи невероятно, но в българското посолство в Лагос можеха да бъдат намерени съчиненията на Тодор Живков както на български, така и преведени на йоруба! Познавам една специалистка, българска филология, която на времето се дипломира с темата „Сложните съчинени изречения в трудовете на другаря Тодор Живков” Когато я будалках за това, ми отговаряше през смях, че ползата била двойна: Така се налагало да прочете голяма част от съчиненията, които били много смешни, а и на нито един преподавател не би му стискало да й напише двойка на защитата. Традицията за стремеж към идиотия в държавното управление продължи и след, както казват шеговито хората, „избухването на демокрацията”. Няма да се спирам подробно на епизодичните герои, които прехвърчаха на политическия небосклон като комети. Димитър Попов с неговото „За бога, братя, не купувайте!”; Ренета Инджова с битката й срещу мафията и т.н. и т.н. Ще прескоча още няколко политици, за да се спра направо на Симеон Сакскобурготски. Невероятните му речи са паметни в съзнанието на българите. Например, как щял да оправи България за осемстотин дни, как българите трябвало да си „оправят чипа” и други незаменими бисери. От време на време, когато опашатите му лъжи и безумни фантазии ставаха нетърпими, той призоваваше „поданиците си” снизходително: „Вервайте ми!” Имидж мейкърите му, ако се изразя с тази грозна чуждица, направо се виждаха в чудо. Те се опитваха да извинят и обяснят простотиите на вожда си с недобро владеене на езика. Слушала съм го, обаче, да говори и на английски и отговорно заявявам, че проблемът му не беше лингвистичен. И в тия случаи той говореше езика безупречно, но изразяваше все същите простотии! Накрая, на някой дойде спасителната идея премиерът да се самообяви за „господар на мълчанието”. Защото много мълчаливите хора или са глупаци, или мъдреци, а в съзнанието на царедворците битуваше надеждата да се опитат да изкарат протежето си мъдрец. Впрочем, не беше нужно голямо усилие, за да пробутат на народа мита за „добрия Симеончо”. Българинът обича да го управляват глупаци и бе готов разнежено да целува и обувките на тоя клоун. Това народно настроение продължи, докато безчинствата на фаворита му в заграбване на имоти, изсичане на гори и банкови афери минаха всякакви граници. Сега неговото движение не е получило достатъчно гласове дори и за да влезе в парламента! Все пак, въпреки цялата си антипатия към този „национален герой”, съм готова да се съглася, че у „царя”, както го наричаха блюдолизците, имаше и нещо добро. Той поне външно успяваше да покаже някакво лустро, което се дължеше на много десетилетия усилено добро възпитание. И, поне когато мълчеше, имаше благовиден и благоприличен вид. Освен това, Европа е наясно, че такива беди се случват в големите монархически родове и се дължат на кръвосмешения, ставали поколения наред. Ако не си допускал в генотипа си малко свежа плебейска или пролетарска кръв с векове, твоята ДНК информация ще се предаде на наследниците изродена и, накрая, вследствие трагичната еволюционна девалвация, ще се стигне до явления като Симеон Сакскобурготски! Та европейският елит припознаваше у царя неудачник, черна овца и провал, но, все пак, един от своите! Черешката върху тортата на нашето изборно безумие, обаче, цъфна, когато на премиерското кресло седна пожарникарят Бойко Борисов. Неговата кариера беше направо шеметна. От милиционер и пожарникар той станал мутра, регистрирал през деветдесетте години десетина фирми на ръба на закона и отвъд и доста позабогатял. След това, по безумната логика на българското мислене, бе назначен за главен секретар на МВР. После, някак набързо стана столичен кмет, спретна си някаква партийка, спечели изборите и оглави българското правителство. У пожарникаря битува една черта, която определено липсваше на неговите предшественици - болезнено честолюбие и отчаяно желание да се изявява в степен, която психиатрите наричат „мегаломания”. Мисля, че той се е въртял и се върти суетно пред телевизионните камери по-често и по-упорито и от най-кокетната манекенка или поп фолк певица. Бедата му е там, че искрено си вярва как всяка негова дума е истински бисер! Издънките му започнаха още по времето на парламентарните избори, когато в Чикаго определи възрастните избиратели в България като „лош човешки материал”. Репликата шокира мнозина, но някак си я замазаха, обвинявайки журналистите, че са я извадили от контеста. Никой не подозираше, че бисерите на пожарникаря едва сега започват! Тъй като премъдростите му са прекалено много, ще ги сортирам условно на няколко категории: зле употребени лексеми, комични гафове, сериозни политически издънки. Нека започна от най-безобидното, просташките думи. Вероятно, хора, които обичат словото, са били впечатлени, че в своите премъдрости българският премиер назовава кюфтетата „кюфтаци”, шортите „шортета” и т.н. Истина е, че такива сленгови изцепки са неприятни, когато се ронят от устата на първия човек в държавата, но, все пак, се търпят. По-малко търпими са опитите на Бат’ Бойко, както го назовават феновете му, да ни поучава. Ще дам само два много красноречиви примера. В телевизионно интервю, в което ставаше дума за кризата и тежкото материално положение на българина, премиерът ни даде за пример на оцеляване майка си, която на времето се справяла с трудностите като сеела картофи и призова слисаните си сънародници да вършат същото. С този призив той надмина и тато! В друго интервю, свързано с проблемите на безработицата, той оскърби фриволно куп достойни българи, като заяви, че, за да ги уволнят от работа, би трябвало добре да си помислят дали причината не е в самите тях. Трагикомични са и поучителните му слова с главен герой добрият Бойко Борисов. Например, колко беден бил някога и как бил принуден да яде филийка, намазана със свинска мас. Недоизреченият контест гласеше, че, благодарение на голямата му кадърност, той сам се е издигнал до сегашните си шеметни висоти! Тия абсурдни речи са смешни и жалки, но, въпреки че будят присмех, те не правят големи бели. Ала в речите на пожарникаря има не само гафове, но и гадости! Неговият министър и протеже Симион Дянков определи академиците от БАН като безполезни феодални старци, а премиерът с нищо не опроверга изявленията им. Бойко си позволи да нарече „нагли” две достойни дами, магистрати, които, за да изразят принципното си несъгласие с кадруването и лобирането в съдебната система, направиха моралния избор да подадат оставката си от ВСС. „Нагли” той нарече и хората от опозицията, че си позволили да упражнят конституционното си право и да внесат вот за недоверие към правителството. Наред с простотията и безмозъчната реч, пожарникарят се отличава и с дълбока и искрена самовлюбеност. С истински патос той реже ленти и мълви как щял да влезе в историята. Разглезено заявява, че щял да се заключи сам на рождения си ден (като,че ли някой го интересува това), защото не искал поздравленията и подаръците от „колегите” (подчинените) си. Момчето се цупи, че героизацията и обожествяването му от поданиците не са на необходимата висота. Това си е негова лична работа и въпрос на култура и добри маниери, но когато заявява, че не искал да влезе в парламента, защото хората там му били неприятни, това чупи всеки рекорд по безумие и нахалство! Все пак, не би следвало да забравя, че се намираме в една парламентарна република Не си струва да обсъждам позата му на мъченик, че бил преследван от комунистите и затова бил влязъл в школата в Симеоново само в най-непривлекателната специалност. Изглежда, човекът забравя, че е бил член на БКП ( напусна МВР в знак на протест, че вече е деполитизирана) и хората, които помнят това, още са живи. Моето лично мнение е, че приемането му във Висше учебно заведение, макар и в не най-добрата специалност, е нечий безпринципен компромис, защото дори и от пожарникарите се изискват много научни и нравствени качества, за да си вършат работата добре. Гафовете и издънките на вожда ни са безброй. Едва ли има българин, който вече да е в състояние да приеме на сериозно позицията му за промяна в размера на пенсиите или заплатите, на осигурителния стаж, на основната насока в енергийната политика на страната. Дори един ветропоказател би бил по-праволинеен от него и вече никой не му вярва. Отново мъдрият пожарникар е заявил, че с вота за недоверие опозицията се стремяла да открадне това, което е останало! Всъщност, не че точно тази част от опозицията никога не е крадила, но с това изявление излиза, че ГЕРБ е заграбила повечето, а сега предстои разпределението на останките! Бойко се проявява добре, може би, само на спортната площадка. Засега, овчедушните българи кротко си мълчат и разнежено наблюдават невероятните спектакли в изпълнения на „своето момче”. Защото в националното ни самосъзнание простотията е започнала да се котира като нещо трогателно, похвално и забавно. „Горкото момче!”- сигурно цъкат с език нашенските съдници. - „Тия лоши министри го лъжат и за туй не ще да ни качва пенсиите!” Все пак, намери се един човек, който искрено заяви, че царят е гол. Това беше Иван Славков, Батето, който вече не е сред нас, живите. Бог да го прости. Та някога той се обърна към премиера: „ Бойко, дете мое”, - каза му.- „Когато пазеше кучетата на дъщеря ми, да беше прочел поне една книга!” Мисля, че батето по душа си беше оптимист. Лично аз се съмнявам дали премиерът може да чете книги (Колко ли му е пипето по литература?!) а дори и да може, доколко ще се възползва от това свое умение. Засега, пожарникарят е черешката върху тортата по глупост, простащина и срамно невежество. Не казвам, че сред другите политици в Европа и по света има само ангели! Силвио Берлузсконе и Никола Саркози са женкари. Владимир Путин е властен и отмъстителен. Барак Обама е бивш адвокат, а адвокатите рядко влизат в Рая. Но нито един от горспоменатите не е бил определян някога като невежа и глупак дори и от най-яростните си опоненти. Нито един! Понякога ми се ще народът ни да не стигаше чак толкова далеч в своето състрадание и доброта. Нека се грижи за своите малоумни, нека, ако трябва, им отпусне президентски пенсии, но, за Бога, да не ги поставя на кормилото на държавното управление! Защото, ако се следва възходящата градация, какво чудо ще бъде следващият ни премиер? Какво?! Да си призная, страх ме е дори да си помисля! Паула Лайт - 22.06.2011г. http://www.facebook.com/PaulaVerityLight http://bg.netlog.com/paula_light

ПОЖАРНИКАРЯТ И ПЕРАЧКАТА

23 Mar 11 13:49:04 GMT

Не бих искала читателите да бъдат заблудени от това романтично заглавие. Уви, материалът не е вълшебна приказка, а малко тъжна и доста смешна хроника за това как се формира едрият капитал в България, кой държи юздите на икономическата колесница и какъв е коренът на най-богатите и привилегировани наши съграждани. Героиня на моя разказ е една особено забележителна „дама”, Цветелина Бориславова Карагьозова, банкерка и инвеститор в туристическия бизнес и голямата „любов” на премиера-пожарникар, Бойко Борисов. Съгласно статистиката, тя е сред десетте най-богати българи, а личният й капитал възлиза на над триста милиона лева. Неотдавна, на едно интервю, дамата заяви, че е привърженик на езотеричния, духовен подход към парите, усетени през призмата на личното израстване, защото не можем да използваме за лично израстване нещо, което не сме придобили със собствени усилия и не се отнасяме към него с грижа и любов. Ако не беше толкова смешно, щеше да е наистина печално, защото в отношението на Бориславова към парите и натрупването им, към бизнеспартньорите и интересите на другите хора има толкова грижа и любов, колкото в чувствата на една хиена към плячката й. Забележете, хиена, а не лъвица или бенгалска тигрица. Защото Цветелина не трупа собствени пари и не заграбва собствена плячка, а грабва по някой кървав къс месо от муцуните на истинските хищници, около които се върти пълзешком. Но, като всяка хиена, е готова да разкъса някой, който е по-слаб от нея. Каква е действителната природа на финансовата дейност на тази „бизнесдама”, почетен консул на Република Исландия и човек, когото спрягат като координатор и балансьор на едрия капитал? Ами, драги приятели, подобно на цяла плеяда женици, майки, съпруги, тъщи или любовници на властимащите, тя си е просто една перачка на пари. Такава, каквато е тъщата на министъра на вътрешните работи, Цветан Цветанов, майката на Вальо Топлото и т.н. и т.н. Само че Цветелина пере гащите на премиера на нещастната ни държава и на кръговете около него. Затова мръсната пяна е повече, но възнаграждението, също. Сигурно някои от вас си казват, че с радост биха запретнали ръкави и биха се кандидатирали за перачи при такова възнаграждение. Хубаво, но, за да стане една жена перачка на пари са нужни определени качества. Те не са нито морални, нито интелектуални. Необходимо е най-вече да има подходящия класово-партиен произход и да е вкусвала от месото на социалистическата трапеза във времена, когато ние познавахме само вкуса на кокалите. Бориславова отговаря на това изискване. Тя е дъщеря на Борислав Карагьозов, служител на ПГУ на Държавна сигурност, който развива своята дейност под маската на техническо лице в редица посолства на НРБ, в САЩ, Индонезия, Румъния, Испания. До осемнадесетгодишната си възраст „малката перачка” рядко е стъпвала на нашата „земя като една човешка длан”. Тя придружава татенцето в различни дипломатически представителства, завършва руска гимназия в Букурещ и пак там започва да учи философия. Чудела съм се с какво философията привлича хора от една категория. Духовният събрат на дамата, Ахмед Доган също завършва тази специалност. Както и да е, поради отзоваване на баща й, Цветелина се завръща в България и завършва испанска и английска филология в Софийски университет и Международни икономически отношения в УНСС. Ползва се от всички привилегии на кръговете, близки до Държавна сигурност. Още като студентка работи в Международния отдел на университета. Когато завършва работи известно време в българското търговско дружество „Инко”, на което се носи славата на един от механизмите, с които червените източват пари. После е назначена да отговаря за Балканите в европейската фирма СПЕА, която се занимава с производство на тестово оборудване за електроника. Работи известно време и в стопанско обединение „Гъвкави автоматизирани производствени системи”(”ГАБС”). Изобщо, кариера на средно интелигентно и послушно социалистическо момиче, пръкнало се от подходящия класово-прогресивен корен. Ползва се от обичайните привилегии и върши обичайните малки подлости, които добрите червени девойки считат за свой партиен дълг. Сключва подходящ брак със Стефан Абаджиев, син на Иван Абаджиев кандидат-член на политбюро на ЦК на БКП и посланик на НРБ в Румъния. Произвежда подходящия брой деца (две), движи се в подходящата за подобните й социална среда. Но през 1989 задухва вятърът на промяната… Според медийния фолклор, подобно на Жулиета, Цветелина среща своя Ромео, Бойко Борисов, в един автосервиз. Срещата е случайна и, както си ремонтират возилата, между тях спонтанно като тротил или динамит избухва дива, безумна любов. Жената изоставя семейство и деца и предано следва любимия си. Звучи много красиво, но абсурдно и невероятно. Как пък се случва тази романтична среща да съвпадне с промените, които изискват определени икономически мерки от Държавна сигурност, по-глобални и мащабни от смешните куфарни пари? И, дори да приемем, в името на безпристрастността, че тия двамата са събрани не от икономически задачи, а просто от стреличките на Амур, последвалите събития опровергават това. Двамата влюбени не се гушкат далеч от света, а усърдно се занимават с финансово-материалните му аспекти. Вместо цветя и шампанско в леглото, хобито им е трескава регистрация на фирми. Вместо на еротичен куитос и духовно единение, те се отдават на търговско съдружие. Същата година, (какво удивително съвпадение!), Цветелина напуска работата си и се захваща със собствен бизнес. В ранната й биография на перачка можем да я свържем със следните фирми: „Ипон-2”-ООД, където е съсобственик с Бойко Борисов с дял 50% от капитала; „Прахайм”-ООД - Червен бряг, регистрирана през 1996 г., където е в съдружие с Бойко Борисов и с „Прайм инвестмънт тръст”, един от основните акционери и учредители на ТС Банк; „Цебра”-ООД, регистрирана през 1994 г., където е съдружник с Бойко Борисов и Живко Делчев (последният контролира ТС банк, банката на мутрите, където се перат натрупаните от рекет и престъпна дейност пари и се участва в приватизацията, тъй като никой не обследва произхода на кредити. Тази банка е рефинансирана от ДСК на гърба на клетите дребни спестители); „Сириус-2”-ООД, регистрирана през 1992 г. в съсобственост 50% на 50% с Бойко Борисов. До 1997 г. в съдружие с днешния премиер Бориславова е и в „Химтекс” - АД, заедно с Мирослав Дерменджиев. След това, на мястото на Бойко Борисов в съвета на директорите влиза Веселинка Карагьозова, майката на нашата героиня. Междувременно, с неизчерпаема енергия Цветелина става председател и на две фондации и регистрира офшорката „Трол” със седалище в Лихтенщайн, чийто търговски представител е в България. Адресът на представителството е същия като на „Ипон”. Да ви кажа честно, направо ми се къса сърцето! Горките влюбени! При такъв усърден и свръх натоварен делови живот едва ли им е останало много време за любов. Но стига циркове! Нека напуснем за малко света на романтичните балади. Ще ви споделя какво, според мен, е събрало двете гургулици, какво движи партньорството им и ги кара да делят една съдба. Мисля, че всичко опира до това как да се приватизира производствената и банкова дейност, да се изперат криминалните червени пари и да си вземат дължимото копоите на ДС. Необходимо е да се регистрират фирми на „наши хора”, подпомагани от босове на престъпния свят, през които да премине „голямото източване”. Офшорката сочи, че се касае и за пари, скатани зад граница. Повтарям, това е само хипотеза, но не виждам друг разумен начин, по който да се обяснят събитията. Пътищата на нашите герои се кръстосват с пътеките на тъмни субекти като Румен Николов - Пашата, Алексей Петров и други съмнителни особи, но, какво да се прави, класово-партиен дълг! В еволюцията на нашата перачка, обаче, към 2 000 година настъпва революционен скок. От съмнителна бизнесдама тя се издига до солидна банкерка. Как става това? Покрай СИК, „златната двойка” е доста гъста със Славчо Христов, който, от своя страна, е в центъра на известния кръг „Олимп”, свързан с хора от правителството на Иван Костов. През 2 000 г., чрез офшорни дружества, Славчо притежава над 40 % от капитала на „БРИБанк” и е председател на надзорния й съвет. През същата година, тази банка приватизира фалиралата Стопанска банка и двете се обединяват под името СИБанк. Тъй като Христов има контакти с правителството на Костов, през банката започват да минават почти всички държавни плащания: НОИ, БТК, НЕК, МВР, митници. След скандала с приватизацията на „Нефтохим”, банката започва да обслужва и парите на „Лукойл”. Малко след това охранителната фирма „Ипон”, която и дотогава охранява обекти на Славчо Христов, сключва договори за охрана на „Лукойл”, „Мобилтел” и други фирми, близки до властта. През 2001 г., следвайки декрети накъде ще задуха вятърът, още преди изборите Бойко Борисов става охрана на Симеон Сакскобурготски, а преданата му „любима” започва да придружава царица Маргарита на различни светски събития. По това време Бориславова е член на Управителния съвет на „Бентонит” - Кърджали и „ОЦК” - Кърджали, които са акционери на СИБанк. След идването на Симеон на власт, на това основание, тя е издигната за директор на Надзорния съвет на банката. Така тя поема управлението на мястото, в което много от акционерите са офшорни фирми и е спрягано като една от най-големите перачници на пари в България. Целта на нашата перачка е да се отърве от съмнителните капитали, да легализира банката, да предаде на фасадата й порядъчен облик. Затова, тя започва процес на отърваване от офшорките, вдига няколко пъти капитала, продава дялове, строи хотели, финансира Водноелектрически централи. През 2003 г. офшорните фирми излизат окончателно. Бориславова започва да придобива дялове на свое име. Лично аз считам, че тия дялове не са нейни, а на Борисов, но това е само мое предположение. През въпросната година пожарникарят става главен секретар на МВР, погва съответните престъпни групировки, някога негови съратници и полага грижи голяма част от бизнеса на кръг „Олимп” да премине в нежните ръчички на неговата Цветелина. Очевидно, с оглед сомалийското отношение към правилата, законите и реда в България, по традиция този бизнес си върви с ония, които са на власт. Следваща задача на перачката е да сложи ръка върху колкото се може повече късове от българския туризъм. Така банката става основен кредитор на „Пампорово” - АД. През 2004 г. СИБанк финансира строителство в курорта на лифтове, писти, хотели. През същата година „Мултигруп” преотстъпва бившата резиденция на Тодор Живков в Приморско, „Перла” на банката. През 2006 г. Бориславова пряко или косвено вече притежава 46,78 % от банковия капитал. Тъй като задачата за изпиране на мръсните пари вече е изпълнена, а пожарникарят е кмет на столицата, 70 % от банката са продадени на белгийската КВС, а нашата героиня запазва на свое име само 22,3 % от капитала, но не се отказва от позицията на шеф на Надзорния съвет. За международните изяви на перачката също има какво да се каже. Сделката с исландския милиардер доказва, че акулите се надушват през седем морета и океани. Все пак, какво в СИБанк прави най-скандално впечатление? Обичайното е политиците, сами или чрез подставени лица, да се тъпчат с благинки до пръсване, докато са на власт, но в опозиция, макар и с болка в душите и глухо ръмжене да отстъпват кокала на новите управляващи муцуни. Тази банка, обаче, никой не я закача. Тя цъфти и процъфтява при Костов, при Симеон Сакскобургготски, при Станишев и тройната коалиция, а сега и при герберите. Тук са всички държавни плащания и клетите граждани се товарят с непосилни комисионни. При нито едно правителство не можа да се намери контролен орган, който да реагира на факта, че една съмнителна частна банка се е превърнала в трезор на държавата, както казва Велизар Енчев. Нещо повече, с използване на вътрешна информация банката смуче кръв по-ненаситно и от пиявица. Една година преди остатъчната приватизация на БТК тя започва трескаво изкупуване на компенсаторки, които, поради факта, че никъде не се котират, струват по 0,50 ст. парчето. След това правителството на Сакскобургготски обявява, че 30 % от БТК ще се купуват с компенсаторни бонове и само за една нощ тези акции скачат повече от двойно. Изглежда, СИБанк, за разлика от простосмъртните бизнесмени, е имала вътрешна информация. Откъде иначе да знае за това решение предварително? По това време пожарникарят е главен секретар на МВР. Ясно… Само че тия никому ненужни хартии, неподходящи и за тоалетна хартия са давани като компенсация за репресирани и ограбени българи, чиито имоти, придобити с усилия и труд, са национализирани след славния септември. Ограбвайки ги по този начин нашите герои се тъпчат с нечия кръв, сълзи и загуби. Да им е сладко! При конкурса на Държавна агенция Пътна инфраструктура за заплащане на винетките се случва тъй, че точно СИБанк прави най-изгодната оферта. Пак намирисва на получена под масата информация. И как да мислим това за щастлива случайност, когато министър Росен Плевнелиев е протеже на Бориславова, както и министъра на икономиката Трайко Трайков? Нима е случайност, че СИБанк, въпреки смяната на собствениците си, все още се нарича шеговито между хората „Цветелинбанк”? Иначе перачката продължава да вилнее и да граби, разбира се, не само за своя сметка най-апетитните остатъци от вече оглозганата ни до дъно държавица. Сега се цели в зимните курорти. Организирала е „Асоциация за устойчиво развитие на планините” и строи хотел съвместно с дясната ръка на Доган, на когото се водят като собственост Боянските сараи. Не е ли тъжно, че всички зулуми на онова нищожество ще се разминат, в крайна сметка с едно съборено барбекю? Интересен факт, който буди още размисли е и организацията Глобална България, чийто координатор е перачката. Там влизат особи като Валентин Златев („Лукойл”), Сашо Дечев („Овъргаз”), Светослав Божилов и Левон Хампарцунян (банкери), както и социолози, журналисти („Дневник”, „Капитал”, „24 часа”). Очевидно, нашата мафия е еволюирала и, за разлика от самотните акули преди е започнала да се движи и храни на пасажи. Горко на нас, дребните рибки. Питам се, все пак, щастлива ли е най-богатата дама в България? Носи ли й хармония и радост натрупаното имане? Приятно ли й е да бъде параван за имуществото на Борисов и подобните му? Наричат я Жената Вамп, но не са прави. Подобен прякор е подходящ за жени, които коват сами съдбата си, а не за перачки и слугини на червената мафия. Хиените не са лъвове. И, все пак, искрено казано, я съжалявам, колкото и смешно да ви звучи това. През 1997 г. мутри, опоненти на Борисов в бизнеса, взривяват джипа й и претърпява множество страдания. Щерките й не се развиват в естествена среда и приятелят на едната вече е впрегнат да пере. Фирмата му е спечелила конкурс за работа по метрото по време на кметуването на пожарникаря. После сигурно е ужасно да нямаш насита и да не можеш да се спреш. Веднъж, просто от любопитство изписах в търсачката „Цветелина Бориславова и благотворителност”. Не излезе нито един материал. Нито един! Очевидно, щедростта не е сред добродетелите на перачката. Та каква е тая любов към спечелените с труд пари? Това духовно отношение към плячката? Такова отношение може да има човек, който с усилия и с пот на чело е умножил спечеленото от дядо си и баща си, без да граби чуждото. Или изобретатели и творци, гладували преди да получат признание като Форд, Бил Гейтс, Джоан Роулинг. В насладата от честно спечелените пари няма нищо лошо, нито срамно. Но, подчертавам, ЧЕСТНО. Не знам как се чувства тази жена, когато отвори компютъра си и прочете някои коментари за себе си. Лично аз не одобрявам прекалената злоба и омраза на тия коментарии, но разбирам какво ги е породило. Гладни очи лошо гледат. Бих посъветвала Цветелина Бориславова да прочете „Легенда за Рен Богатия” от моите „Легенди от Сините планини” или, ако това е под достойнството й, тия пасажи от Светото Евангелие, които са свързани с богатия, камилата и игленото ухо. Тогава добре да се замисли щастлива ли е с мръсните си пари, щастливи ли са децата й, чието детство е ограбила, разделяйки ги след развода и, може би, да промени нещо в живота си, защото няма кой знае каква гордост в това да бъдеш перачка на мръсни червени пари.

Паула Лайт - 20.03.2011 г. http://bg.netlog.com/paula_light http://www.facebook.com/PaulaVerityLight ИЗЛЕЗЕ ПОРЕДНАТА МИ КНИГА „ЛЕГЕНДИ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ” на Изд. „ДИЛОК”(във всички книжарници в страната) http://dilok.net/article108.html

Книгата „Легенди от Сините планини”

21 Dec 10 12:24:27 GMT

Книгата „Легенди от Сините планини” автор Паула Лайт на издателство „ДИЛОК” http://dilok.net/ вече е на книжния пазар.

АНОТАЦИЯ

За да заблещука в душите ни перла, нужна е песъчинката на болката и страданието. За да се трансформира кипящата горчива смола в кехлибар, трябва да се премине през най-тежкото изпитание, наречено време.

Тези осем приказки от света на Сините планини ни даряват пътека към безкрайността. Пътека, по която разбирането ни за живота и смъртта, за любовта, за истинската мъдрост, за творчеството и милосърдието ще се извисят до ново, различно ниво.

Светът, в който ни въвежда авторката, е приказен и фантастичен. Но приказките, понякога, са по-истински от горчивата реалност.

Попитайте сърцата си и си спомнете за розата на Малкия принц, за крачката на Алиса през огледалото или за палавата усмивка на Питър Пан. Тогава затворете очи и смело поемете към Сините планини.

На добър път!

КОНТРАБАНДАТА - НАЧИН НА УПОТРЕБА

27 Jul 10 08:41:20 GMT

КОНТРАБАНДАТА - НАЧИН НА УПОТРЕБА

(Мoже да се разпространява и публикува)

Отдавна, много отдавна, още от зората на държавността, се играе една и съща любима игра на котка и мишка. Котката е държавата с ненаситната си хазна, високите мита и акцизи, рояка бдящи чиновници, митничари, данъчни служители и пр. Мишката е символ на групите храбреци и тарикати, чиято заветна цел е да погълнат плячката сами, без да оставят и парченце за лакомата паст на котката. Играта се нарича контрабанда.

Предполагам, като ученици също сте чели за подвизите на интересните мъжаги-злодеи с мечове и револвери, които, в безлунни нощи, са акостирали на пусти брегове и, под самия душещ нос на ченгетата, са стоварвали сандъци с ямайски ром, хавански пури и други благинки. Имало само една малка, досадна подробност. При цялото си усърдие и заетост, тия смели мъже някак забравяли да се отчетат на държавата.

Книги като „Странноприемница Ямайка” на Дафне дьо Морие са придали на контрабандната игра блясъка на тайнственост, романтика и героизъм.

В ония славни времена, преди два-три века, въпросът се решавал с храбри хайки в мрака, с престрелки и някоя и друга бесилка за назидание.

Тук и сега, в първата половина на двадесет и първия век, в обновена България, поела по пътя на своето европейско развитие, играта продължава, но с доста променени правила.

В епохата на прехода, котката на българската държавност много измършавяла. Ребрата й се брояли, преплитала кълки и, както става с всяко изтощено животно, чиновниците-бълхи изпивали сетните капки на разредената й кръв.

На бълхите хич и не им пукало за котката. Малките им, гладки и затлъстели мозъци дори не си давали сметка, че, ако тя гушне букета, те също ще загинат от глад! Не, нито една бълха не си мислела как плячката да остане в устата на котката, неин приемник. Било ги яд, обаче, че всичките благинки са за мишките, а те, великите народни трибуни, могъщите управници, нямат никакъв дял в купона.

Така, българските политически бълхи били окончателно шута на държавната котка и сами мутирали в лакоми, охранени котараци.

После, управляващата котка привикала мишките, една по една, и ги „открехнала” за новите правила на играта контрабанда:

- Виж к’во, брато - казала им. - Дай да не се дърляме за глупости, а да си поделим плячката. Майната й на държавата! Нема да плащаш разните му мита и акцизи, ама ша кихнеш и за нас от печалбата. Ша стане добра далавера.

По-умните мишки решили, че новите правила ще намалят търговския риск и били лапи с котката. Сделката била скрепена.

Бедата, обаче, била в туй, че, на няколко години, управляващите котараци в парламентарната ни демократична република се сменяли. Те си знаели, че, не след дълго, плячката ще попадат в други муцуни и това ги правело още по-кръвожадни и по-лакоми.

Най-лесно било за червения котарак. Той си имал контрабандни канали, тайни сметки и престъпни аверчета още от епохата на развития социализъм. С посредничеството на братските комунистически партии, отдавна бил организирал вида на стоката, вноса, пая си. Даже си бил отгледал своя собствена порода мишоци, по-точно, свирепи пристанищни плъхове, еволюирали от някогашни барети, охранители в УБО, шпиони или спортисти. Тандемът работел в пълна хармония.

Не така просто било дереджето на синия котарак. Той все още си бил млад, до вчера, малко котенце, родило се на площадите в зората на демокрацията. Нямал си котешки роднини зад граница, нямал опит и стаж в лова на мишки и, понякога, контрабандистите направо се бъзикали с него.

Но младокът набързо отърсил козина и схванал правилата на играта: вместо в хазната, плячката отивала в партийната каса, откъдето се разпределяла по-лесно, или във фондации с благопристойни имена и дваж по-благопристойни цели.

След няколко откъснати или смазани опашки, изгризани уши и заложени капани с отрова, мишките най-после схванали намека, че с новия шеф шега не бива и се вградили в схемата. За това се погрижил един особено гаден, духовно скопен котешки екземпляр с прякор „Сивия кардинал”.

Оригинално решение намерил жълтият котарак, който си мислел, че още носи корона и се изживявал като лъв и цар на всички животни в гората.

Той черпел опита си в престъпните далавери от Лондонския финансов клуб, в който ултра червени пролетарски котараци и ултра жълти монархисти отдавна лочели от една и съща купичка.

Така, жълтият замяукал, че ще покани на държавната трапеза мъдри кучета, които да сложат край на контрабандата. Така, на българския финансов небосклон се появили хрътките от, служители на короната, чиято задача била да изпират отмъкнатата плячка, отчитана като техни хонорари и да я връщат в муцуните на жълтите котки, узаконена. Квотата на мишките малко намаляла, но, все още, имали достатъчно интерес да си сътрудничат с котешкото племе.

Но дошло времето на трите котки. Тогава зейнали три лакоми муцуни: на червения, жълтия и на лукавия чер котарак, който бил най-охранен от тримата, но вечно хленчел за права и свободи на черните котки.

Та, появил се голям зор при решаването на въпроса как ще се дели плячката. Спасението дошло от друг, четвърти котарак, който се пишел пъстър, въпреки че червените му петна били най-много. Тримата напълнили купичката му с гъста сметана и той приел да посредничи как да си поделят плячката по Контролно пропусквателните пунктове и видовете стоки. Вярно, неведнъж партньорите се зъбели и хвърчели фъндъци козина в три цвята, но някак се оправяли. Всеки от тях си имал собствена кохорта от обслужващи ги мишки-контрабандисти.

Но, за кой ли път в злощастната ни родина завял вятърът на промяната!

Появил се нов, хищен, самоуверен котарак, мускулест и едър, със снежнобяла козина на когото дали името Пожарникаря.

- Ох, сладкият ни пухчо! - въздишали булките и мечтаели да отглеждат новия котарак върху меки родопски китеници и да го гушкат в собствените си легла.

- Какъв юнак, какъв хубавец! - дърпали мъжете оределите си мустаци и философствали над чаша ракия. - Той ще изгони ония свирепи и алчни котараци, ще натика плъховете в мишата дупка, дето им е мястото, ще напълни хазната и коремите ни!

Никой не искал да види лукавия жълт блясък в зениците на животното. Не! Хората гледали на него като на бяла лястовичка на надеждата. Те знаели за това, че гаси пожари, но не знаели, че може и да ги разпалва. Знаели, че е ужас за плъхове и мишки, но не знаели, че често се пазари край мишите дупки за сирене. Знаели, че ненавижда алчните котараци в познатите им цветове, но не знаели, че просто иска да грабне плячката им и то не за да я сложи в хазната, а в своята собствена муцуна.

Когато седнал на владетелския трон, белият котарак си имал пая от тринадесет фирми, някои прекратени, а други, действащи, както и банка на името на своята писана, през която минавали всичките по-солидни финансови операции на държавния бюджет. Нямал си, обаче, дял от плячката, носена отвъд границата ни от плъхове и мишки, а това много го тормозело. Наред с всичко друго, трябвало да пази и имиджа си на борец срещу престъпността и за народно благоденствие.

Така, белият котарак, който с гордост носел името си Пожарникаря набързо овладял всичките трикове на илюзионизма.

Под блясъка на телевизионни камери, той вкарал в миша дупка няколко измършавели, тъпи мишки, които просто не умеели да преговарят адекватно с котешкото племе, а хората засияли от радост, че новакът ще сложи край на кражбите, анархията и разсипията.

После албиносът тихо като мишка, лукаво като хиена и ловко като маймуна започнал да гради своята собствена котешка империя.

Няма да се спирам на сортовете плячка като дрога, месо или горива. Не знам дали котаракът е успял да сложи лапа и върху тези блага.

Ще се спра само на въпроса за цигарите.

Когато албиносът се възкачи на трона на държавното управление, търговията с цигари беше доста стабилна и спокойна. Цените не се бяха менили скоро и голяма част от дължимите акцизи действително постъпваха в държавната хазна. А българинът просто не може без тютюна. Може да се лиши от брачен партньор, от имоти, от хляба дори, стига да има възможност, след всяка загуба, нервно да си запали цигара.

Лукавият албинос видял огромния потенциал в тази наша национална страст. Той започнал жално да мяука пред достатъчно на брой телевизионни камери колко ограбена била хазната след управлението на останалите котараци, колко е тежка световната криза, как трудно било да върже бюджета. После, драстично увеличил акциза върху цигарите.

Земята българска екнала от жаловити стонове, писъци и проклятия.

Видиотени от никотинов глад старци търсели по улиците недопушени фасове. Съпруги и съпрузи се карали помежду си и крещели на децата си: „Аз нямам пари за цигари, а те шоколад взели да ми искат!”

Почтени учителки сънували как разбиват павилиони с цигари, университетски професори, с разтреперани пръсти, просели по някой и друг къс от доста по-заможните си студенти.

Появило се ново чудо. Електронната цигара, с която може да откажеш истинските. Така, сериозни и улегнали граждани засвяткали с чудатото приспособление като извънземни. Но после смутено шепнели:

- Колега, още не съм отвикнал от тютюна. ‘Айде, черпи с една истинска цигарка!

На всеки ъгъл се появили надписи: „Продавам тютюн и машинки за свиване на цигари.”

Предприемчиви работници-хигиенисти от цигарените фабрики започнали да търгуват с тютюнеца, който измитали от земята.

Конкуренцията загрубяла. Производители на електронни цигари гръмко обвинявали съперниците си, че продават „китайски боклуци”, които увреждали мозъка.

Албиносът се хилел доволно. Стореното от него било дало небивал шанс на родната контрабанда с цигари.

От времето на революционните комитети, никого не били посрещали с такъв възторг мишоците. От гадни плъхове, контрабандистите станали „симпатяги”, „наши момчета”, „смелчаги”.

Дори стариците открехвали съседите си къде са чули за най-близък контрабанден пункт, а предприемчиви безработни булки вземали по няколко стека на консигнация и тръгвали да ги продават на дребно, от врата на врата срещу малка печалба.

Всеки благославял контрабандиста като съвременен Робин Худ, народен спасител и юнак.

А котаракът албинос доволно се облизвал. Сам бивш мишок, съсобственик на фабрика за „Марлборо” и „Мелник” уличена в производство на фалшиви цигари - менте в Крайморие, той знаел как да дресира и организира бандата си от плъхове. Фабриката му била разследвана през 1995 г., но, някак на магия, продължила да работи до 1997 г. Съдружник му бил и небезизвестният подземен плъх Румен Николов-Пашата. Тогава шеф на местното РПУ бил Георги Пенев, който след това станал шеф на Бургаския клон от охранителната фирма на пожарникаря. По време на разследването, нашият все още мъничек плъх изобщо не бил разпитван.

И така, в резултат на добре организираната цигарена афера сега, личната хазна на котарака-албинос прелива, а в народната се гонят ветровете.

Но, поне според мен, „Белият” си има и друга заветна цел. Ако успее да съхрани това статукво, докато е на власт, тютюневите предприятия съвсем ще фалират. После, колко му е да ги приватизира чрез подставени лица на безценица?!

Стъпка по стъпка, нашият герой с хищните си лапи, претърпява интересна еволюция: От плъх, в котарак, а от котарак, в хищен тигър.

Но стига съм ви разказвала приказки в този хубав неделен ден! Я да взема да си запаля една контрабандна цигарка, да си сипя от домашната ракийка, произведена без акцизи, в нелегален казан от барабаните на две стари перални и да си направя салатка от генно обработени доматени мутанти.

Наздраве! Да живее контрабандата!

Паула Лайт - 25.07.2010 г.

http://bg.netlog.com/paula_light

КНИГАТА "ПЪТИЩА" НА ДИМИТРА Г. И ПАУЛА ЛАЙТ

14 Jun 10 18:05:27 GMT

Скоро ще излезе новата книга "Пътища" на Димитра Г. и Паула Лайт.

АНОТАЦИЯ

Това е разказ за пътищата на една смела жена от черното зло на комунистическа България, през кървавата мелница на емигрантската участ, до висините на икономическия, културен и политически елит на САЩ. От репресиите, тормоза, униженията и сивия труд до познанството с интересни личности като Буш и фамилия, музикалните творци Елвис Пресли, Рае Кларк, Уили Нилсън и писателя Труман Капоти. Ако не беше покосен от тежката болест и смъртта, той щеше да разкаже тази необикнове-на история, вместо мен.

Ще прочетете как измъчената дъщеря на бедна България, с кървава пот, смелост и несломим дух, достига до върха.

Паула Верити Лайт.

КНИГАТА "ПЪТИЩА" НА ДИМИТРА Г. И ПАУЛА ЛАЙТ

14 Jun 10 18:03:01 GMT

Скоро ще излезе новата книга "Пътища" на Димитра Г. и Паула Лайт.

АНОТАЦИЯ

Ще прочетете как измъчената дъщеря на бедна България, с кървава пот, смелост и несломим дух, достига до върха.

Паула Верити Лайт.

КНИГАТА "ПЪТИЩА" НА ДИМИТРА Г. И ПАУЛА ЛАЙТ

14 Jun 10 18:02:31 GMT

Скоро ще излезе новата книга "Пътища" на Димитра Г. и Паула Лайт.

АНОТАЦИЯ

Ще прочетете как измъчената дъщеря на бедна България, с кървава пот, смелост и несломим дух, достига до върха.

Паула Верити Лайт.

КНИГАТА "ПЪТИЩА" НА ДИМИТРА Г. И ПАУЛА ЛАЙТ

14 Jun 10 17:54:08 GMT

Скоро ще излезе новата книга "Пътища" на Димитра Г. и Паула Лайт.

АНОТАЦИЯ

Ще прочетете как измъчената дъщеря на бедна България, с кървава пот, смелост и несломим дух, достига до върха.

Паула Верити Лайт.

КНИГАТА "ПЪТИЩА" НА ДИМИТРА Г. И ПАУЛА ЛАЙТ

14 Jun 10 17:53:28 GMT

Скоро ще излезе новата книга "Пътища" на Димитра Г. и Паула Лайт.

АНОТАЦИЯ

Ще прочетете как измъчената дъщеря на бедна България, с кървава пот, смелост и несломим дух, достига до върха.

Паула Верити Лайт.

СЛОВОТО (Долу цензурата!)

05 Oct 09 11:13:56 GMT

В началото на времето и пространството, преди материалната вселена да разцъфне като цвете, преди от хаоса и мрака да се зароди светлината и хармонията на битието, господар на всичко било мълчанието. В “Битие”/1:1/ е речено: “В началото бе Словото”… Думите са извор на живот, на творчество, на съзидателна сила. Те са божествени. Чрез тях блика светлината на божествената истина. Като техен антипод, мълчанието е свързано с мрака, студа, смъртта.
   Праведното слово е велика сила. То кърми сърцата и умовете. То зарежда пулсиращата душа на живота. Всеки творец, всеки, чието оръжие са думите, следва стъпките на нашия Създател. Обмяната на мисли, идеи, знания и вдъхновение чрез писаното и неписано слово ни превръща в хора, в мислещи създания. Когато в средновековните ръкописи става дума за животните, се използва израза “безсловесни твари”. Словото е израз на нашата човечност, на това, че от цялото творение на живота ние сме венецът, съществата, най-близо до Бог.
   Нека проникнем зад символите и образите, по-близо до сърцевината на Библейските истини.
   В Райската градина, Адам и Ева не познават срама от голотата, труда, болката, зачатието и раждането. Те са невинни, защото са невежи. Нима смятате, че Бог случайно е поставил дървото с ябълката на познанието на видно място? Дали първите човешки деца биха забелязали един-единствен плод сред изобилието, ако Създателят не беше пожелал това? Забраната е тест за еволюционното израстване на човека. Животните са покорни, а мислещите същества - любознателни, самостоятелни, дръзки. Когато пожелал да вкуси от забранения плод, човекът успешно издържал теста. Така в инертната животинска материя пламнала искрата на Божественото и творческо начало. Не гневен Бог прогонил първите хора от Рая, а натъжен, но горд Баща им дал благословията си да творят и, ако могат, да станат богоподобни. А преди съзиданието да стане прекрасно, винаги има студ, мрак, труд и болка. Така се ражда новото начало и се постига правото да бъдеш свободен. Подобно на своя Създател, Адам и Ева, изпратени да сътворят свой собствен Рай, са черпили вдъхновение от Словото, от размяната на мисли, облечени в думи, от песента. И Божественото начало у човека би ни възвисявало все повече и повече, ако не беше случилото се при градежа на кулата във Вавилон.
   Библията не бива да се възприема буквално, като наивна детска приказка. Тя е код, зад който се крият дълбоки и значителни духовни истини.
   Нима наистина възприемате сериозно представата, че хората някога запретнали ръкави и решили, с камъни и зидария, да издигнат кула до самото небе? Ето такова буквално възприемане на библейския текст дава основание на плиткоумните атеисти да твърдят, че Свещената книга е суеверна детинска глупост.
   Всъщност, Вавилонската кула символизира възвисяването и развитието на човешкия дух, неговото издигане до Божествената мъдрост и светлина. Кое е правело възможно човекът да разпери криле в светъл и дързък полет? Словото! Обмяната на мисли, знания и откровения. Духовното разбирателство на човеците и осъзнаването им, че са едно общо, задружно, любящо семейство.
   Кулата на духа рухва, когато рухва това разбиране. Говоренето на различни езици означава не едни да говорят български, други - турски, трети - английски, а четвърти - руски. Не, това е символ на загубата на силата на Словото. Сред хората свиват гнезда лицемерието, страха, фалшивите думи, лъжата, бягството от сърдечното откровение и възвишеният човешки дух рухва в развалини.
   Свободното, хармонично и честно човешко общуване е сила, сила, която може да ни издигне до самите небеса.
   Тази магическа, неповторима, велика сила на думите е намерила израз и в тайнствата на учението Кабала. Гебура, един от Божествените аспекти (сефирот) е израз на активната справедливост и строгостта. Това е ферментът, който ни тласка да унищожаваме злото, да рушим онова, което пречи на обновлението и светлината. Гебура зове да изпепелим старите, прогнили дървета, за да могат да израстнат младите фиданки; да разчистим развалините, за да съградим новото. Кабала говори за най-могъщото мистично оръжие и го зове “мечът на Гебура”. Мечът на Гебура, всъщност, е справедливото слово.
   Мистичната и свещена чаша на Граал не е материален съд, изкован от скъпоценни метали, в който са излели от Христовата кръв, както твърди легендата. Тя е символ на Словото на Сина Божи, на притчите за братство, любов и светлина, с които Той е вдъхновявал рибари, митари и блудници преди повече от 2000 години. Словото е квитесценцията на Божественото начало у Него.
   Словото! Без този израз на сияйната божественост и на събудилата се човечност ние бързо бихме деградирали и западнали до животинско тъпоумие и поквара. Общуването чрез думи, свещеният и волен обмен на истини, писани и изречени, е другата дума за цивилизация.
   Затова, още от зората на времето, егоцентриците и тираните, ония, които желаят Светлината да угасне, за да не осветява тъмните им дела и словото да замлъкне, за да не разобличава злото, което творят, мразят и преследват свободната човешка реч.
   В Древния Изток, когато вземали роби, отрязвали едновременно гениталиите и езиците им. Така желаели да унищожат онова, което ги прави мъже и онова, което ги превръща в човеци.
   Светата Инквизиция изгаряла на клада истините, облечени в думи, защото Църквата предпочитала да си има работа със стадо, а не с мислещи човешки същества.
   Векове и векове властници и диктаторски режими заключвали в килии, пронизвали, разстрелвали и смазвали словото, защото са се плашили от правдата. На крилете на изразените с думи истини идвала свободата, а свободните същества не могат да търпят нито лъжата, нито насилието.
   Неслучайно в Хартата за правата на човека и в Конституциите на всички цивилизовани държави свободата на словото заема толкова значимо място.
   Нека за миг влезем в тунела на времето и се върнем в недалечното свое минало. Живяхме при един странен и перверзен обществен строй, за който някои старци все още въздишат, сякаш е бил изгубеният Рай. Носталгията по социализма напомня силно носталгията на порастнали и разумни човешки същества по детството.
   Бяхме голи, но не съзнавахме това. Третираха ни точно като деца - да бъдем нахранени, с каквото господарите решат, да бъдем събрани в едно хомогенно, кротко и послушно овче стадо.
   Такъв живот напомня мрака на утробата - безмълвен, пасивен и, затова, много удобен. Не познавахме истинската болка, но и радостта от истинското творчество. Не се налагаше да вземаме решения, да се борим, да се лутаме. Гледахме с тъпо учудване как други, които се мислеха за богове, се тъпчеха до насита със забранения плод. Нас учеха, че този плод е загнил, отровен и горчив.
   Кротките и пасивни хора послушно скандираха: “Долу ябълката!”, а такива като мен често сънуваха, че вкусват от нея и копнееха за нея.
   В оня стерилен, безпросветен и безмислен псевдорай, където вървяхме под строй и не познавахме срама, словото бе дезинфекцирано, подкастрено, цензурирано и потъпкано. Помните ли идиотските лозунги и готовите, безмислени фрази, скандирани като мантри? А член 106 от Наказателния кодекс, който туряше пранги на езиците ни? Аз няма да ги забравя! И няма да въздишам по безмълвното и апатично животинско щастие, защото искам да бъда човек и творец. Колкото и да боли!
   Днес, озовали се в големия, ветровит свят на относителната свобода, често се усещаме смазани, осакатени, неадекватни. Просто не сме научени да бъдем самостоятелни, инициативни, свободни. А и детронираните червени богове набързо се гушнаха в нечестив акт със Златния телец и се трансформираха в глутница на нехуманния вълчи капитализъм. Оказа се, че словото може да бъде убивано не само с куршуми, заключвано не само с решетки и окови. То може да бъде скопено и укротено и с камшика на бедността и глада.
   Хората, говорещи нелицеприятни истини, се оказват неудобни, а оттам, много бързо стават безработни и гладни.
   Поетите зъзнат и ядат чер хляб, а чалга простащината се перчи с цици от силикон, златни ланци и чер хайвер.
   Неотдавна, млада жена ми сподели, че я изгонили от работа, защото, според шефа си, прекалено често четяла Кодекса на труда.
   Нужно е стадо, не човеци. Просветените - в ъгъла! Бавно и упорито, управляващата с нови методи стара върхушка си отглежда бъдещите роби. Високи такси за образование… Луди ли сте да си харчите парите за “глупости”?! Дайте ги за ракия, сланина и концерт на Ивана. Купонясвай, народе! Хич да не ти пука! Трябваш им точно такъв - неграмотен, заблуден, щракащ с пръсти под звуците на поредния чалга химн. Нужна ти била духовна храна? Капризи! Какъв ти е проблемът? Гледай ТВ! Българските книги били облагани с ДДС… За какво са ти книги? Щрак копчето и, без всякакъв зор ще си гледаш кефа. “Дързост и красота”, “Господарката на Троя”, “Перла” - сапунени наслади! Ако пък се правите на много отворени, ако твърдите, че имате мозъци, гледайте шото на Слави Трифонов, Азис, Милен Цветков. Те ще ви кажат всичко, което ви се полага да знаете и ще мислят вместо вас! На властниците хич не им трябват мислещи овце! Такива хибриди трудно ще се доят! Ако пък сте чак такива супер интелектуалци, четете “Труд”, “24 часа”, “Стандарт”. Фактите ще бъдат сведени до половин колона. Коментарите и, не дай Боже, анализите са забранени. Там журналистите трябва да отчитат събития, не да мислят и чувстват.
   Но искрата на Духа е странно нещо. Гасят я, тъпчат я, препикават я, заплюват я, крият я в недрата на помийните ями, а тя току припламне неочаквано с неземна красота. И изведнъж българинът отказва да мисли, че Левски е просто футбулен отбор, а иска да си спомни Апостола. Иска вместо “Перла” да гледа нови български филми. Иска инициативи като “Голямото четене”. Иска да знае и помни, че някога е знаел. Че е дал на света Паисий, Яворов, Лилиев, Дебелянов, Радичков, Фотев. Иска, вместо кълките на Азис да гледа театър, а в православните храмове да чуе истински красиви проповеди. Да…а…а! Духът може да изпадне в кома, да потъне в дрямка, да боледува много дълго, ама трудно умира. Хич и не се мъчете да го изтриете и да го заличите. Човек трудно се трансформира в животно.
   Отварям форумите и чета послания на млади хора, които са избрали тъгата и гнева пред затъпяването. Избрали са болката пред мълчанието. И нищо и никой не може да загаси тяхната светлина. Нито киселината, обезобразяваща лицето на истината, нито юмруци, нито микрофоните на ДАНС, нито заплахите, нито дори подигравките или предлаганите бали пари, нито упойката на видиотяващите захаросани заблуди.
   Мечът на Гебура е жив. Рано или късно, ще отсече главите на ламята! Рано или късно, войните на Светлината ще поемат на свещен поход за спасение на Духа!
   Помнете, Словото живее…

Паула Лайт
http://dilok.net/article91.html
(internet supply).
http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&...
(internet supply).

СЛОВОТО (Долу цензурата!)

05 Oct 09 11:12:57 GMT

УЛОВЪТ ОТ ВЕЩИЦИ Е ИЗОБИЛЕН. БИВА ЛИ Я СВЕТАТА ИНКВИЗИЦИЯ?

25 Aug 09 12:20:48 GMT

(РЕЦЕПТА ЗА ОТВАРА ПРОТИВ ПОЛИТИЦИ)

   Неотдавна, пухкавото украинско дете-чудо, галеното чедо на БСП и бивш марионетен премиер Станишев нададе сърцераздирателни вопли, че в България е започнал лов на вещици. Не знаех какво да мисля по този въпрос и напрвих магически мост във времето. Озовах се в Средновековна Европа и посетих, черния сабат. Отидох право на една горска поляна, където вещиците служеха литургия в прослава на Сатаната.

   Срещнах зор, защото нямах делегатски пропуск (перо от сова, белязано със знак).

   Дебелата пазачка, чиито цици закриваха пъпа, а носът й беше осеян с куп брадавици, замислено запощи въшките си, а от беззъбата й уста лъхна смрад на чесън:

- Мно…ого хитро, моме! - изсумтя. – Идваш от бъдещето, а? Че де ти е метлата-турбо със самолетен двигател? Де ти е шлемът с рога? А коженият сутиен? Я си признай, че си шпионка на Пресветата Инквизиция, дано рогатите я отнесат в пъкъла!

Когато й обясних кротко, че представите й за бъдещето на човечеството са твърде фолклорни, изсумтя и ме попита какво искам от тяхното сборище.

- Аз съм от България, мъдра жено - поклоних се смирено и искам да ти разкажа как у нас ловят вещици.

С колкото повече подробности заливах грозницата, толкова по-гневно ставаше лицето й. Тя почервеня, та стана чак морава и имах чувството, че брадавиците й всеки миг ще се спукат от яд.

- Кротко, мамче! – помолих я. – В нашия век много старици мрат от една зла болест. Зоват я хипертония. Бедата става точно, когато се ядосат много.

- Млък! Стига с тия купешки лиготии! – изръмжа вещицата. – Ти, пъпчиво изчадие на дърт прилеп и крастава жаба! Как смееш да обиждаш така мен и сестрите ми?!

- Не съм искала никого да оскърбявам. Само попитах…

- Попитала! Ами нали току-що, кучко безсрамна, нарече куп от най-некадърните и нагли ваши апаши на дребно “вещици”! Как смееш?!

Позамислих се и разбрах, че жената е права. И аз бих побесняла, ако моя пра-пра-правнучка от бъдещето вземе да ме сравнява с посредствени и дебилни кокошкари. Кротко се извиних и я помолих да ме изслуша.

- Хубаво! – махна с ръка жената и се прозя отегчено. Започнах.
*   *   *
- У нас, стара майко, има повече магии как да се натъпчеш с парчета от държавната баница, отколкото за любов или за мор на тъщата или свекървата. Трите основни рецепти са заменки, ритуал “кон за кокошка” и шуро-баджанашка стратегия. Хич не ми е лесно да ти обясня, ама ще се опитам. Какво значи заменка? Ами, заменят, например, изсечени гори в пущинака, на гъза на нашата география за апетитни гори, близо до Голямата солена вода. У нас тя се нарича “Черно море”. Разликата в цената между коня и кокошката отива в кесията на държавния чиновник. Един такъв вещер, на име Стефан Юруков, тартор на Държавната агенция по горите, е гушнал така три и половина милиона!

- Хайде де! И сам ли ги е гушнал? Та нали ортаците му в бандата щяха да му светят маслото?! – закачливо се изкиска старицата.

- Е, не е сам. Говори се, че всичките властници намазвали от тия заменки. Било с фесове, било с калпаци, всичките! Сега щели да разследват бивши министри и техните политически кабинети.

- А…а! И при нас, когато искат на кладата да иде пъдарят, а да се отърве господарят, говорят, че се води разследване! - радостно се разсмя вещицата. - И в нашето време Светата Инквизиция говори за разследване, когато грешникът и поклонник на Дявола си е платил поне 1000 жълтици. Разследват, разследват и току обявят, че върху разследваният кацнал бял гълъб и Светият дух рекъл, че е чист като изворна вода. Или, че нямало доказателства да е съгрешавал. Нищо, че мирише на сяра и редовно танцува гол по нашите сборища. Ама виж баламурниците, дребната цаца, жалките мошеници стават печено на скара без всякакви разследвания и тарикатлъци! Времената, моме, се менят, ама човеците - никак.

- Добре де, остави ме да продължа. В нашето Министерство на земеделието и храните се водят пет такива разследвания за разни злоупотреби. Да речем, оставили са празни места в свитъка на заменките, който се нарича “регистър”, за да могат да правят и вписват такива и след мораториума. Тоз Юруков за шест работни дни раздал 350 хектъра горски площи край морето на четиридесет и седем частни собственици. Продавал ги по четири евро за кв. метър при пазарна цена по 100 евро. На брата на нашия велик велможа Станишев, Георги се казва, продали така, на безценица, 92 хектъра на Карадере, на Северното Черноморие за построяване на туристически комплекс.

- И ‘кво? Туриха ли го вече в зандана тоя Георги? ‘Зе ли му земята кралската хазна? Жигосаха ли на рамото му знака за разбойник? – заразпитва ме ужасната бабичка възбудено.

- Виж, лелке, - въздъхнах. – Не могат да търсят отговорност от него. По закон всичко си е нормално. Той е невинен купувач. Ще разследват само държавния служител, подписал продажбата. Да не мислиш, че само Станишев питае братска любов? Нали и за брата на предишния министър, Милен Велчев уредиха верига от хотели на Черноморието? Да не искаш от властниците да загърбят родата си? Нали кръвта на вода не става? В края на краищата, и сегашният велик велможа, Бойко, има сестра. Вярно, засега нищо не й е подарил, ама няма ли да е жестоко тя да е единствената премиерска рода без хотели?!

Жената махна с ръка и само презрително изсумтя.

- Нищо не знаеш! – продължих възмутено. – Разследват и за злоупотреби по оперативни програми на Европейския съюз. За случаи, когато с пари по проекти за селски туризъм са строили хотели; за сключване на договори с фирми, свързани с представители на властта, както е правил бившият изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие. Ще проверяват и как са усвоени парите по програмите за развитие на селските райони. Дали не са взети пари за дейности, които не са извършени.

- Е, и колко тарикати ша идат в зандана или на кладата?

- Е, рано е да се каже! Нали се провежда разследване.

- А бе, момиче, щом се проточи разследване, целта е само една магия - измъкването!

Мрачно замълчах. После се замислих и разпалено й възразих:

- Има факти и имена. Един велможа, депутат от ДПС, Дурхан Мустафа, бивш кмет на Руен, е взел от държавния бюджет един милион за проекти, по които нищо не е сторено или резултатите са фалшифицирани. Например, проекти за укрепване на реки и язовири.

- Тъй, тъй, ша са издавите кат’ плъхове, заради крадливите чиновнически псета - запляска с ръце критичната ми слушателка. – Ами само в тоя Руен ли са крадили, вместо да правят заклинания за укротяване на водната стихия?

Ядосано замълчах.

- Добре де, добре! Не се цупи, момиче. Нещо друго ша ми разкажеш ли?

- В парламента са дали обществена поръчка за ремонт на депутатските жилища за 800000 лева, а за асансьори, които струват само 90000 лева, са дали 300000.

- Какво е това “асансьори”?

- Служат за левитация.

- А-ха! От тия работи не разбирам. Ама виж, ремонтите. Със злато ли облицовате стените на къщите си ма?! В тез жилища да не би да бълбукат фонтани от мед и вино?!

- Нищо не ти е ясно! – ядосах се. – Разликата в цените я прибират чиновниците.

- Ами тез занаятчии и търговци, дето изпълняват поръчката, слепи ли са, та да не видят разликата в парите, дето пише, че са им платили и това, което са им платили наистина?

- Не са слепци, а свои хора на чиновниците. Нищо, че уж има Закон за Обществените поръчки. Поръчките винаги ги печелят шуро-баджанаците.

- Ами, защо не се оплачете на съдията?

- Щото не се очаква да знаем тия неща. Обществените поръчки за тия ремонти са засекретени. Водят се държавна тайна.

- Че какво толкоз секретно има в хоросана и боята? – разсмя се вещицата.

- Почакай, още нищо не знаеш! – разпалих се. – В Министерството на труда и социалната политика са писали един милион за ремонт на една сграда. Само табелите струват над 35000. Правили са далавери и с помощни средства за инвалиди! А няма пари за детските надбавки и бавят средствата за лекарства на пенсионерите по болест… - Гласът ми изтъня, защото ми се доплака. Продължих:

- В Министерството на отбраната са купували за стола маси за шест човека по 1600 лева на бройка. В Министерство на вътрешните работи са вземали принтери по 1397 лева единия, а цената им е по триста, най-много - четиристотин. Купени са хиляда принтера и така са откраднати един милион лева.

- Не, не мога да ти обясня какво е това “принтер”! Важното е, че по този начин се краде. В най-голямото въгледобивно държавно дружество “Мини Марица - Изток” са присвоени няколко десетки милиона. Строили са и са ремонтирали за цени, с 50 % по- високи от нормалните. Купена е заседателна маса за 31000 лева и столове за по 3000 лева. Дадени са 32443 000 лева за поправка на техника, дето не може да бъде ремонтирана. И в енергийния държавен холдинг е така. Сега проверяват АЕЦ “Козлодуй” за продажба на ток по неизгодни договори.

- А бе, жено, кое е туй кралство България?! Ами вие сте по-богати от Франция, Англия и Венецианската република. Как може властниците ви да си играят така с жълтици? Блазе ви!

Побеснях:

- Богати ли?! – тропнах с крак. – Ние се водим най- бедната държава в Европейския съюз. Пфу, богати! Знаеш ли, че няма лекарства, които поддържат живота на болните от рак?! Знаеш ли, че гладуват дечица, а старците ровят в боклука за къшей хляб? Знаеш ли…

- Хайде, хайде! Не се измъчвай, чедо - съжали ме бабичката. То властник и свиня наяждане нямат. Пратете ги на каторга, обесете ги или ги продайте в робство, а имотите им конфискувайте.

- Мно…ого лесно ти се струва!

- Лесно е, дъще, лесно е! Вие, модерните хора, много усложнявате живота си. Какви са тия безкрайни разследвания? Дигнал палат… Нека обясни на градската стража от кой лихвар е взел заема или как е спечелил жълтиците. Ако не може, събаряйте палата, а на крадеца отсечете дясната ръка. А който лъже народа, отрежете му подлия език!

- Ние не живеем в мрачното Средновековие!

- Хм, а много ли е “светло” младите ви хора да стават бежанци, без да има война, а старците ви да ровят с плъховете и псетата в сметта? Светлина ли е най-тъпите и престъпни бандити да стават най-богати и да се зоват “благородници”, а книжовниците ви да нямат пари да си купят билет за театър? Туй ли ви е цивилизацията?!

- Опитваме се да направим нещо!

- Не се опитвайте, а просто го направете! За да накажеш крадеца и измамника не ти трябва магия, а само да си мъничко по-смел и честен от тях. Стига с ваш’то лицемерие! Ша събаряте огнището на разбойника Доган, а палатите му си стоят несъборени. Отчитате кражбите на кокошки и в зандана влизат абдали кат’ Вальо Топлото, а тия, дето изнесоха страната ви си свиркат и щракат с броеници. Наказвате слугите на истинските демони, а те си вирят главите. Искаше ми съвет… Е, хубаво, ша ти го дам! Умната с тая Света Инквизиция! От опит знам, че често поповете стават най-зли черни магове, а съдиите - най-големи разбойници. Отваряйте си хубаво зъркелите, та да не би следващите управници да ви лъжат как ша разследват днешните и така, до края на времето! И ако продължите да обиждате вещиците, сърдете се на себе си! Ша ви превърнем в крастави жаби!

- Няма ли изход, няма ли спасение?! - изстенах.

- Хм, едно момче-търговче, дето се пише по театрото и има много опърничава булка, Уил Шекспир го викат, ни убеди да му дадем рецепта за нашата вълшебна отвара. После ‘зе да я повтаря в театрото, в една пиеса, “Макбет”. Говори се за безумието на властниците и за това, че кръвта, престъпленията и вината никога не могат да бъдат забравени. Ама май ваш’то време е много по-лошо и тежко. За вас тая отвара ша е слабичка. Затуй ша ти дам нова рецепта. Слушай и запомняй!

Вещицата затанцува и запя с дрезгав старчески глас:

   Хайде, бърже кръг сторете,
   Мърши всякакви назначете
   Да се смесят във котела
   Със червената повеля.
   Първо, жаба мекотела,
   Крадила един мандат
   В социалния палат.
   Своята крадлива гнус
   Пълнила с отровна слуз.

   Плам, пламти, котел, бълбукай,
   Адска смес мехури пукай!

   Мръвка Черноморски бряг,
заменена с пущинак,
куп със евро, кюлче злато
в ненаситното им блато.
Кълка от дъждовник гаден,
Ненаял се, вечно гладен,
Сейф на мутра, кост от пес
Със бомбе или със фес
В общото вариво влез!
Партийна люспа, депутатски зъб,
От преял министър пъп,
Пуздра от търбух акулов,
С недосмлян народен улов.
Мумия от дърта квачка
Със прическа за стотачка,
Бран по тъмно бучиниш,
От Станишев косъм риж,
Турски нос ала Доган.
И на тая гнусна сган
сокът за да стане гъст
царски черва и пръст
на детенце в глад родено
и от глад пак умъртвено.

Плам, пламти, котел, бълбукай,
Адска смес, мехури пукай!

- Като свариш отварата - ухили се дъртата вещица и разкри единствения си жълт зъб - капни от него в четирите посоки на цялата ви измъчена земя! И изречи: “Нека пламъците погълнат ония, дето са докарали до тоя хал клетия ни народ!”

Замълчах си с наведена глава. Нали си знаех, че споделих с далечната си пра-пра-пра баба само наистина кокошкарските дреболии? Все едно да й се оплача, че болният го хапят въшки, а да пропусна, че има бубонна чума. Едва ли вълшебната й отвара би ни помогнала. Но, все пак, не е зле да опитаме. От вас искам само да ми набавите съставките…

Паула Лайт
   http://www.bulgariasega.com/usa_canada_bulgari/502...

Румяна Желева и Божидар Димитров на изпит пред българското общество!

03 Aug 09 08:37:38 GMT

    Винаги, когато в нашата страна се заговори за окаяната бедност, за гладуващите деца и старци, политиците се усмихват снизходително и произнасят неизменното клише “евтин популизъм”. А когато стане реч за отношението към българите и българските граждани в Република Македония, за смазаното ни национално достойнство, следва клишето “кресливо патриотарство”…
    Все пак, не ме интересува какви заключения, коментари и оценки ще получи този материал. Тук ще говоря за хуманността и отношението на нашите дипломати към българските граждани.    Тук, скъпи приятели, ще стане дума не за “македонския въпрос”, не за историческия генезис на тази земя, нито за генетичния произход на населението й. Няма да развивам политико-м исторически тези, въпреки че нито един човек с елементарни познания по история и лингвистика няма да отрече българо-славянския произход на населението и езика в Република Македония. Но тук ще говоря за простичката човещина, за това колко струва пред света името “български гражданин” и за това положили ли сме основите на гражданското общество.
    Ето малката и тъжна история, с която искам да започна и която научих от вестник “Струма” :
    Двадесет и три годишната Спаска Митрова е студентка по английска филология в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград. Тя е завършила семестриално, но й предстои полагането на държавен изпит. Подобно на много жени по цял свят, е направила грешката да се омъжи за тираничен, своеволен и груб съпруг, който системно я малтретирал физически и психически. Мъжът е със сръбски произход и е с маниакална антибългарска нагласа.
    По произход, Спаска осъзнава себе си като българка, а и по думите на майка й корените им са български и през 2005 г. подава молба за придобиване на българско гражданство. Наред с това, избира да учи в български университет. Отношенията в брака й се влошават и тя се развежда. Нейният партньор просто не желае да приеме елементарното й човешко право сама да определи своята национална идентичност и оказва на жена си натиск да оттегли документите си за гражданство.
    След раздялата им, отправя заплахи, че ще й отнеме дъщеря им, за да я възпита като “македонка”. Следва друга форма на тормоз, съдебният. По македонските закони, освен правото на лични контакти, Митрова трябва да осигури на бащата и стая и легло по време на срещите му с детето, независимо, че домът й е лична собственост на родителите й и на нея.
    Жената отказва такъв достъп на бившия си съпруг в дома си, заради страх от скандали и саморазправа. Той подава оплакване и българката е осъдена условно, а втори път - три месеца ефективно, защото не била изпълнила съдебно решение. Тя категорично отрича да е уведомявана за такова, а в цял свят съдебните книжа се връчват срещу подпис. Митрова обжалва присъдата, но Апелационният съд в Скопие я потвърждава. Съобразно този съдебен акт, на 14.06.2009 г. Спаска трябва да влезе в затвора за изтърпяване на присъдата.
    От април, 2009 г. тя е български гражданка, съгласно указ на вицепрезидента, господин Марин.
    Жената не получава помощта на българските власти, която отчаяно търси и на 29.07. (четвъртък) е отведена с въоръжен конвой в затвора “Идризово” в Скопие.
    Малко преди 22.00 часа я извадили насила от дома на родителите й и, заедно с майка й и малката й дъщеря, Сузана, ги заключили в стая в полицията. “Цяла нощ бяхме на един стол. Нито храна, нито вода, нищо не ни дадоха” - плакала по телефона Сузана Митрова, майка на осъдената пред журналисти от вестник “Струма”.
    Впоследствие социалните служби изтръгнали детето от ръцете на баба му. То било болно от пневмония, в период на интензивно лечение и още сучело. Спаска също била на лекарства, заради тумори в двете гърди. Задържането на кърма може да се окаже не само вредно, а и фатално за нея.
    Както виждате, изправени сме пред един неописуемо варварски акт. И в най-примитивните човешки общности майчинството се счита за нещо свято. Дори животните избягват да нападат женски, които кърмят своите малки. Тези действия водят до сериозен риск за живота и здравето както на детето, така и на майката.
    Вярно, има независима съдебна власт и законни процедури, но в цял свят съществува и възможност за отлагане изтърпяването на наказанието, помилване, екстрадиране в държавата, чиято гражданка е осъденото лице, искане за отмяна на присъдата от Върховния съд със спиране изпълнението й. Възможностите са много.
    Нека видим сега какви действия са предприели българските власти и доколко Спаска има основание да се гордее с новопридобитото си българско гражданство.
    Жената незабавно потърсила съдействие от своето правителство. Българските дипломати в Скопие мънкали, че ще проучат случая, но, верни на присъщите на нашите дипломатически представители мижитурщина и безгръбначие, нищо не предприели. Говорителят, Драговест Горанов, лъгал многократно журналисти и самата пострадала, че ще предприемат действия, но на 23.07.2009 г. се измъкнал и излязъл в отпуск.
    От външно министерство, премиер и президент последвало само глухо мълчание. Вероятно чиновниците, жалки и страхливи като героите на Чехов и Гогол, предпочели да се свиват зад бюрата си с оглед предстоящите избори. Президентът Гоце Първанов пък сигурно счита, че от висотата на Олимпийското си величие, не е нужно да предприема стъпки в защита на една обикновена българска жена. А се пише патриот и историк. Срамота!
    Ако пък българските власти смятат, че твърденията, изложени в вестник “Струма” и “Народна воля”, не отговарят на истината, защо не декларират това открито и ясно?!
    Господин Божидар Димитров пък е заклеймил станалото като “драстичен и нехуманен случай”, но побързал да се застрахова, че правомощията му не са големи и че щял да се намесва по “свой си начин”.
    Начинът, господин министър, е само един ОФИЦИАЛНА ДИПОЛОМАТИЧЕСКА ИНТЕРВЕНЦИЯ и неофициални политически способи.
    България е страна, членка на ЕС, а Македония иска да стане такава. Нима това обстоятелство не може да се използва? Няма европейска държава, която да не следва политиката на защита правата на малтретираните жени и деца. Защо не се потърси съдействието на Европейската народна партия? Или на европейските правозащитни организации?
    Ако нищо друго не помогне, следва да се предприемат по- драстични мерки като нота, изразяваща “крайно безпокойство”, “силно неудовлетворение” или “възмущение”?
    Външният ни министър, госпожа Румяна Желева, е член на един и същ екип с Вас и е жена и, вероятно, майка. Разговаряхте ли вече с нея? Премиерът открито заяви в ТВ ефира приятелските си чувства към Вас. Именно той създаде поста министър, отговарящ за българите в чужбина. Уведомен ли е? Какъв свой начин на действие ще използвате, министър Димитров? Дано вече не Ви е налегнал балканският синдром да преклоните глава и да се снишвате, та да не загубите скъпоценния си нов пост! Тогава бихте заслужавали да сте не само без портфейл, а и без кресло!
    Поне Вие сте добре запознат със случващото се с българите и българските граждани в Република Македония.
    В периода между 10 и 16.05. 2009 г. двадесет и три годишна българска гражданка от Петрич, Ани Паскова, е бита, унижавана и малтретирана само, защото е направила изявление, че е българка в един автобус. Това било обявено за “морални щети” за пътниците, македонски граждани.
    Мирослав Ризински бил арестуван, защото развял българското знаме.
    Гробовете на българските войници, за чието поддържане пледирахте и Вие, са безочливо поругавани.
    Премахната е мемориалната плоча на Мира Бунева на моста край река Вардар.
    По думите на човек, работил на българо-македонската граница, сънародниците ни, които пътуват към тази страна, системно са нагрубявани и малтретирани.
    Докога?!
    Нима, когато представяме български документи за самоличност, трябва да навеждаме засрамено глави? Защо тогава си харчим парите за данъци? Биха ли си позволили да третират по този начин гръцки, британски, руски или американски граждани?
    Бъдете не само политици, а и мъже! И запомнете: Цивилизованият свят уважава миролюбивата, но твърда и достойна външна политика. Никой не почита раболепието и пълзенето. Никой!
    Друго, което ме разтревожи във връзка с този случай, е реакцията на нашето така наречено гражданско общество. Чудя се защо петицията в защита на Спаска е подписана предимно от българи, живеещи в чужбина. Една наша сънародничка, госпожа Таскова, от далечна Австралия е сезирала със случая българския омбусман. А ние тук бездействаме. Даже прочетох някакъв премъдър коментар, че проблемът бил битов и това, че Митрова се била омъжила за деспот си било нейна грижа. Прозвуча ми като твърдение, че битите, малтретирани или изнасилвани жени си го “просят сами”. Каква гнусота! Или че, все пак, жената била нарушила закона. Що за европейска държава е тази, в която задължават бивши съпруги да пускат в собствения си дом мъжа, от когото съзнателно са се разделили и да му осигуряват легло?! А защо не и да му лъскат обувките и да му сервират кафето? А къде отива международната конвенция за човешките права и неприкосновеността на жилището? Аз също бих нарушила такива безумни изисквания!
    Трябва да осъзнаем, че сами сме безпомощни и беззащитни, а обединени - могъщи. Ако утре същото се случи на теб, на майка ти или сестра ти, от кого ще чакаш помощ, след като сега отказваш да подадеш ръка? Хайде да се вземем в ръце и от овче стадо да еволюираме в народ? Не е ли добра идея, а?
    А от Вас, господин Димитров, очаквам бързи и ефективни действия и да еволюирате от красиви думи към красиви дела!

ИСКАМ ПРОКУРАTУРАТА ДА СЕ САМОСЕЗИРА!

20 Jul 09 06:03:47 GMT

Нека Ви честитя победата над злото наречено Тройна коалиция: МАРИОНЕТКАТА СТАНИШЕВ, ДЕМОНЪТ ДОГАН и АЛЧНОТО СТАРЧЕ.

Всички ние можем да се гордеем с постигнатото.
Макар и да не одобрявам Бойко Борисов, ще го подкрепя, ако видя тези тримата и техните антуражи, там където им е мястото. Искам да видя конфискувани богатствата на тези апаши, които ги заграбиха от народа. Искам прокуратурата да се самосезират, а ДАНС и комисията “Кушлев” да изпълнят конституционните си задължения към български народ. Народът, които ги храни!

Благодаря на всички, които бяха активни и допринесоха това да се случи. Благодаря и на българите в чужбина, които със своя глас помогнаха на своите близки и роднини, които не са ни забравили и помогнаха на България. Дори и социолозите потвърждават, че успеха се дължи най-много на неуморният труд на хората в интернет пространството.

Нека и за напред да бъдем активни и задружни за благото и просперитета на БЪЛГАРИЯ.
Паула Лайт.

АДВОКАТ НА ДЯВОЛА ИВАН КОСТОВ ИЛИ ПЛАТЕН МАНИПУЛАТОР Е ПАУЛА ЛАЙТ?

22 Jun 09 10:21:01 GMT

Вече осем години Иван Костов е просто един депутат в парламентарната група на малка опозиционна партия, но медиите- верни поданици на различни финансови клики и групировки не спират да бълват срещу него огън и жупел. Докато една личност олицетворява настоящата власт, това е не само здравословно и правилно, а и необходимо, за да имаме истинска демокрация. Самата аз често нападам с прекалено остър език Доган, Бойко Борисов, Станишев, Симеон. Буди тревога, обаче, когато един човек, който няма властовите лостове, за да се защити, системно и непрестанно бива превръщан в жертвен козел, върху който се прехвърлят всички грехове на племето ни. Костов е виновен за лошата и неизгодна приватизация; Костов е виновен за корупцията и организираната престъпност. Пак Костов е в дъното на разбиването на дясното политическо пространство. Може би, той стои и в основата на сушите, земетресенията, или глобалното затопляне.
За едни той бил комунист от средната номенклатура, внедрен за да унищожи синята идея. За други пък рушал етническия мир с отношението си към ДПС. За трети с твърдия си и краен антикомунизъм създавал поляризация в политическото битие и рушал парламентаризма и възможността за диалог и компромиси.
Знаете ли, просто съм учудена, че не се е явил пред кроткото ни и апатично посткомунистическо стадо с рога и опашка, преди да изчезне в произподнята сред сяра, пепелища и пламъци. Защо ли един- единствен човек толкова плаши както безличните парламентарни мравки, така и политическите хиени, лешояди и чакали? С какво Костов тревожи сънищата на днешната политическа върхушка? Толкова се боят от него, че, когато дойде краят на земните му дни, сигурно биха поискали да сложат катинар и на ковчега му.
Ще ви кажа, че на мен ми се повръща от такава злобна, постъпателна, упорита демонизация на един наш сънародник!
Искам да заявя следното: Иван Костов не е ангел, но не е и дявол! Той, разбира се, има своите грехове, но и своите добродетели. Нека започна от това какво НЕ Е Костов:
Не е бивш комунист, останал верен на марксистките идеи, префасонирани в Макиавелистки формат. Дори и в най-дълбокия тоталитарен мрак човекът е имал неприятности заради еретичните в онова време идеи за пазарна икономика и е бил посъветван да напусне преподавателската си позиция в Икономическия институт, “Карл Маркс”, след което постъпва като асистен по в ВМЕИ “Ленин”.
Не е бил и не е агент на Държавна сигурност.
Допуснал е от криви и наивни политически сметки под носа му да се вихри безобразна корупция, но самият той не се е облагодетелствал от плодовете й нито пряко, нито чрез трети лица. Внимателно и отговорно проучих всички корупционни далавери, които приписват на него или на членове на семейството му.
Една от тях е историята с фондация “Сапио”. Тя датира от периода, когато е министър на финансите. Действително, налице е разрешение с неговия подпис, за чието полагане не си спомня, свързано с внос на безмитни стоки в страната от тази фондация. Това разрешение, обаче, нито е изведено по предвидения ред, нито носи дори печата на Министерство на финансите и недоумявам как е било използвано пред митническите власти. Наред с това, стоките са конфискувани навреме по нареждане на Костов и реално страната не е претърпяла нито лев загуба от случая. Наричат тази преписка наказателно – правния виц на България, защото вече дванадесет години стои на фаза предварителна проверка и нито се образува досъдебно производство, нито се прекратява по предвидения в закона ред. Използва се за тояга, която всяко ново правителство да размахва. Би следвало повече от десетилетие да бъде достатъчно време за разследващите органи да решат има ли престъпление или не. Впрочем, аз им съчувствам, защото изпълняват разнопосочни политически указания, вместо да ги оставят да си свършат работата спокойно и независимо.
Доста по-сложно е положението с приятелския кръг “Олимп”. Премиерът Костов и семейството му са обвинявани във връзки и общ интерес с така наречения приятелски кръг “Олимп”, групиран около собственика на столичния ресторант “Олимп”, Славчо Христов, шеф на СиБанк и “приятел на Костови”. Историята, в действителност, е следната:
През есента на 1996 г. в ресторант “Олимп” за пръв път се събира официалният елит на СДС (тогава в опозиция) във връзка с президентската кампания на Петър Стоянов и нейното финансиране. Да, същият този Петър, който разхождаше невестата си, Антонина, с частен самолет по света, който после разби СДС, който като президент взе принц Кирил за съветник, който канеше “великденчетата” на Симеон, западните юпита на червения капитал всяка година на събор в Родопите и усърдно подготвяше похода на мравките. Това невинно агънце! Срещата е организирана не от Иван Костов, а от Марио Тагарински и наистина е среща с представители на едрия бизнес като Красимир Стойчев, шефът на СИК, Красимир Маринов (големият Маргин), Евгения Калканджиева. В това мероприятие няма участие на Костов, нито на негови близки, въпреки че в последствие никой дори не споменава имената на истинските виновници, оказали се класически “сини мравки”.
През 1998 г. фирмата на Славчо Христов печели първите си търгове за летище София. В тази фирма, “Балканстрой инженеринг” работи братът на тогавашния министър на транспорта, Вилхелм Краус, Борис. Синът му, Антон Краус, става съдружник на Славчо Христов във фирма на Христов / “Софтстрой комплект”- ООД.
През април, 2000 г. на Общо събрание на “БриБанк” Славчо Христов е избран за председател на надзорния съвет на банката. Официално притежава само 1,5 % от капитала, но неофициалната информация гласи, че чрез офшорни компании контролира повече от 40 %
Първата голяма приватизационна сделка е покупка на Златни пясъци, като купувач на 63,8% е капиталът на РМД “Златни пясъци”, финансирано от тази банка.
През май, 2000 г. Славчо Христов финансира две РМД, кандидатстващи за пет ВЕЦ , обединени в каскадите “Пиринска Бистрица” и “Санданска Бистрица”. Общата предложена сума е 65 милиона щ.д. Въпреки шумът около тази сделка, тя всъщност пропада.
През юни, 2000 г. става покупка на фалиралата Стопанска банка. БриБанк се преименува на СиБанк (Стопанска инвестиционна банка), а Георги Прохаски, съветник на вицепремиера Александър Божков, става изпълнителен директор на мястото на напусналия Красимир Ангарски. Близки до чиновници на тази банка РМД, финансирани от нея, купуват апетитни курорти.
През януари, 2001 г. НОИ решава да даде обслужването на половината от парите за пенсии на СиБанк.
Очевидно, всички тези факти говорят за заиграване на министри от кабинета на Костов и видни политици като Стоянов и Тагарински със сенчестия капитал, по-точно, със СИК, както пък важни политически фигури в БСП се заиграват с ВИС и формират кръга “Орион”, но никъде не се посочват индиции за пряка или косвена връзка на тези сделки с Иван Костов. Въпреки това, никой не обвинява в корупционни схеми и едно от тези лица, по-късно сини мравки и ренегати, допринесли за разцепване на СДС, а всеки спряга само и единствено премиера. Колко е удобно да се скриеш зад гърба на жертвен козел и да си останеш невинен!
Друга сага, драматично раздухана от медиите, е тази за фондация “Демокрация”.
Скандалът с фондация “Демокрация” започва през 2003г., двадесет дни преди местните избори същата година, с публикацията на руския сенчест бизнесмен , Майкъл Чорни, във вестник “Труд”. В нея изгоненият от Костов и от България мафиот обвинява бившия премиер, че през 2001 г., малко преди парламентарните избори, го бил изнудвал за пари.
Десет дни преди парламентарните избори през 2001 г., когато страната ни беше споходена от рядкото щастие да ни управлява Симеон, във фондацията постъпва дарение от 18 900 щ.д. с платени данъци от регистрирана в Кипър офшорна компания, “Ромент Трейдинг”. По-късно, кипърски адвокат на фирмата прави изявление, че е извършил банковия превод по нареждане на Майкъл Чорни. Самият Чорни намеква, че бил изнудван от фондацията. Фирмата е проверена от финансовото разузнаване и няма данни Чорни да е бил дарител. Четири години по-късно бизнесменът си признава, че е прехвърлил парите, за да злепостави Костов.
Не по-малко нелепа е историята с данъчните престъпления на съпругата на Костов във фондация “Бъдеще за България”. В трите ревизионни акта, съставени крайно некомпетентно, се съдържат факти, които абсурдно си противоречат. Въпреки жалкия изходен материал, жената преминава през целия пъкъл на едно предварително разследване, а прокуратурата внася в съда обвинителен акт. Съдът, разбира се, признава Костова за невинна, на база на събраните по делото доказателства и извършените съдебно-счетоводни експертизи.
Така, всеки от грозните компромати се пука като сапунен мехур, но зловонието, съмнението, демонизацията от страна на жалките, платени журналистически хрътки остава. Такива петна трудно се изтриват. Ако започнат да говорят, че сестра ти била лека жена, иди доказвай, че просто нямаш сестра!
Всичко това говори за предварително обмислени сценарии, за да не дойде отново на власт синьото правителство, да бъде изхвърлен Костов от политическата сцена и вовеки да бъдем управлявани от тройната коалиция или от техни създадени сателити.
Спомням си, когато по вестниците се появиха скандални “разкрития” за палата на Костов в Драгалевци. Проявих любопитството да видя този "палат". Оказа се не много представителна триетажна къща, докарана до тухла. Както правим, когато успеем да си го позволим, всички ние тук, в България, по един етаж за щерките и семействата им и един - за старите. Когато се разгоря скандалът, още не беше изкаран и покрива.
Български финансист, който живее от двадесет и пет години във Виена, Стефан Краев и който ми позволи да го цитирам заяви: “Костов покрива своите и на семейството си потребности, но няма никакви капитали, съхранени за бъдещето.” Карал стар Мерцедес, който и една средно успяла мутра би сметнала за позор и се издържали благодарение на средствата от реституираните имоти на госпожа Костова.
Нека съпоставим всичко това с веригите от хотели на Георги Велчев, брат на Милен Велчев, финансовия министър на Симеон, който стана известен с пътешествието си в яхтата на наркотрафиканта Иван Тодоров, Доктора или с имотите, които си “възстанови” Симеон, или със скандалната сделка на сина му принц Кирил с магистрала “Тракия”. Нека не забравяме, че в момента управител на скандалната СиБанк, на мястото на Славчо Христов, е Цветелина, приятелката на генерал Бойко Борисов. И, все пак, никой не ги обвинява в корупция…
Вторият въпрос, на който ми се иска да се спрем, е направил ли е “дяволът” Костов и нещо добро.
Ами, тия от вас, които са достатъчно възрастни да си спомнят ясно 1996 г., ще ми повярват в какъв ужасен батак беше страната. Помня, че доларът се котираше за 3 000 лева, магазините бяха празни, а един мой познат продаде гаража си за около 2-3 милиона, с които, след като си погаси битовите задължения, храни семейството си само два- три месеца.
Може да не литнахме в бляскав подем, но нещата се стабилизираха. Въведе се валутен борд и, бавно, икономиката излезе от блатото и взе да живва.
Подобри се и международният авторитет на страната и се сложи начало на преговорите ни за влизане в НАТО и ЕС. По времето на Виденов, светът ни беше забравил, а на световната икономическа географска карта името ни никакво го нямаше.
Единствен Костов никога не отиде да коленичи в Москва.
Това, което, всъщност ми беше личен балсам на сърцето, беше фактът, че за пръв и последен път БСП и Доган наистина се озоваха в опозиция. И не закъсняха да си отмъстят за това! Поредната колона от сини мравки, начело с Бисеров, Йордан Цонев, Светлана Дянкова (умницата, която направи точковата система при пенсиониране) вече се стягаше за поход (всички те сега са в ДПС при Доган). Ако не се беше появило почтеното и свръхинтелигентно “Мадридско чудо”, ако СДС имаше още един мандат, може би, икономическата ни съдба щеше да е друга…
Какви са истинските грехове на Иван Костов?
Намирам го за човек, твърде нерешителен и колеблив до малодушие. Според мен, видя доста по-рано от първите си действия корупционните далавери на свои съпартийци и съекипници, но не намери смелост да действа радикално и да рискува да разцепи управляващата партия (нека не забравяме, че членовете и симпатизантите на СДС са свободомислещи хора, не вървят под строй и не изпълняват поставени политически задачи, които не одобряват). Ако беше постъпил другояче, щеше да избере по-малкото зло. Вярно, в края на 1999 г. се реши и изгони от кабинета най-корумпираните министри, но беше твърде късно да изчисти кръвта от отровата.
Не предприе решителен ход за бързо разсекретяване на досиетата. Това, че уважавал позицията на Конституционния съд, не е истинската причина. Просто се боеше, че от сенките ще изпълзят като бивши ченгета един куп сини депутати и в гардероба на управляващата партия ще загъмжи от скелети!
Подобна нерешителност премиерът прояви и с непредприемането на визита при Кадафи, с което усложни живота на българските медици в Либия.
Този муден и колеблив счетоводителски подход е недопустим в голямата политическа игра, защото от колебанията на нашенския Хамлет страдаше цялата страна! Ако се нуждаех от животоспасяваща операция, не бих си пожелала Костов за хирург.
Не мога да отрека и диктаторските наклонности на Костов. Той трудно понася чуждото мнение и не търпи критика! В годините разви вкус към обкръжение с лакейски манталитет, което му оказа лоша услуга.
Човекът има, също така, сериозни проблеми с характера. Накратко казано, пълен темерут е! От началото на премиерския си пост показа непоносимост към медиите. Вярно е, че доста често те заслужават това отношение, но да отблъснеш “четвъртата власт” си е самоубийствена лудост! Би могъл да се опита да се защити, но предпочете да запази презрително мълчание, с което позволи на плъховете да изгризат целия му авторитет, а по индукция, и авторитета на партията му. Ако Костов не преосмисли сериозно отношението към публичния си образ, никога няма да се утвърди като политик! Нека да вземем за пример едно просто сравнение между него и “мачото” Бойко Борисов. Бойко, въпреки че трудно свързва две думи в изречение, никога не отпрати и не отблъсна медиите, с което стана техен герой. Така спечели и авторитет сред избирателите. За да бъда обективна, единствената покана за дебат , на която сигурно е отказал мълчаливо, е тази на радио “Отзвук” в моето предаване “Коя е истинската партия?” Не го виня, защото там не би се разминал с два лозунга и красиво размахване на мускули. Но, да не се отклонявам! Ето резултатът от различното медийно поведение:
Бойко е бил комунист като капитан в МВР и през 1990 е напуснал системата, защото е отказал да подпише декларация за деполитизиране. Иван, може би, е бил редови член на БКП, но е бил изгонен от икономическия институт за немарксистко мислене. Бойко хленчи, че не го приели в специалност Държавна сигурност в Симеоново, а Иван е имал досие като враг на режима. Благодарение на медиите, обаче, Бойко се смята за репресиран, а Иван за заподозрян в комунистически възгледи.
Бойко е регистрирал тринадесет фирми, а гаджето му е управител на СиБанк и има съдружници, свързани с престъпния свят. Иван се е питал какво да прави, докато Божков, Бисеров, Бакърджиев, Краус, Стоянов са си пълнели банковите сметки. Бойко е богат и чист рицар, който обещава от екрана да дари “възмездие на корумпираните типове”, а Иван кара стар Мерцедес и живее на заплата и доходите на съпругата си, но го спрягат за цар на корупцията в България. Ето каква е силата на четвъртата власт!
Вярно, че Костов не е нито ангел, нито е сътворен с непорочно зачатие! Той има своите лоши дела. Но, кажете ми, ако бе извършил макар и най-мижавото престъпление, щяха ли Доган, Станишев и др. да се лишат от удоволствието да го видят облечен в раирана дреха в софийския затвор?
Знам, че мнозина няма да ми повярват, както никой не ми вярваше и всеки ме псуваше, когато през 2001 година бях скептична към бъдещото управление на “царя”. Знам и че върху ми ще се излее много помия, че съм платен защитник на дявола, въпреки че Костов не ме познава и никога няма да ме познава. Това си е ваша работа! На мен лично направо ми се повръща от ангели като Симеон, Станишев и Доган и съм по-склонна да заложа на обратната сила! Какво да ви кажа, такова ни е конното състезание. Има на пистата само един кон, Синята коалиция. Може да е кранта, но все пак се тътри по пистата. Аз лично не ща да залагам на политическите мулета и кастрати, каквито са останалите състезатели. Те не вървят по правия път и мъкнат в дисагите си финансовите интереси на мафията.
Бих гласувала за тия мили деца от ПП “Зелените”, но мога да смятам и съзнавам, че гласът ми ще отиде точно там, където не желая, в нищото. Така че или ще зачеркна бюлетината си, или ще заложа на “крантата”. Въпрос на личен избор!

Паула Лайт.

Интернет радио “Отзвук” - Флорида

19 Jun 09 12:10:35 GMT

На 20.06 (събота) от 17 часа българско време поредното политическо предаване на Паула Лайт по радио “Отзвук”- Флорида. За повече информация посетете сайта на радиото:
http://www.otzvuk.com/

Интернет радио “Отзвук” - Флорида

19 Jun 09 12:06:28 GMT

Интернет радио “Отзвук” – Флорида / Програмата за 13.06.2009 г. в 17 часа.

12 Jun 09 08:55:39 GMT

Политически анализ от Паула Лайт.
Програмата за 13.06.2009 г. в 17 часа.
Интернет радио “Отзвук” – Флорида
(могат да се задават въпроси по време на предаването)
http://www.otzvuk.com

I. Анализ на изборните резултати.
          а). Избирателна активност.
          б). Новият фаворит “Герб”.
          в).Фрагментираното политическо пространство.
          г). Изненадата с НДСВ – причини за добрите резултати.
          д).Анализ на резултатите на “Лидер” и “Ред, законност и справедливост – двете противоположни основи на относителния им успех.
II. “НДСВ” – скритият генезис на партията. Контакти и връзки на лидера и отделни членове на политическия актив. НДСВ и гласовете на Ахмед Доган.
III. “Атака” - Корени и развитие. Националният радикализъм – корен на етническа омраза. Волен Сидеров – същност, причина за успеха му.
IV. “Герб” – творението на оперетния генерал. Развитие и характер на Бойко Борисов. Икономически контакти с престъпния свят. Пороци и добродетели. Мегаломанията и нейната сила.
V. “Ред, законност и справедливост” – израз на копнежа към истина. Анализ на Яни Янев,неговите мотиви и действия. Как противниците на Янев могат да се борят с неговите разкрития.
VI. “Лидер” – Христо Ковачки – гавра със свободата на избор в България. Анализ на личността и нейното развитие. “Новото време” - Емил Кошлуков.
VII. Доброто и злото в търсенето на “силната ръка”. Същността и коренът на българската трагедия.

Паула Лайт.

НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИ МОИ ПРИЯТЕЛИ!

02 Jun 09 07:16:35 GMT

Каня всички Вас, които харесвате моите материали и бихте искали да ми зададете въпроси, всяка събота (от 6 юни до 4 юли) от 17 часа българско време да слушат директно моите политически предавания в интернет радио “ОТЗВУК” – Флорида.
http://www.otzvuk.com
Ваша Паула.

Вече е по книжарниците новата книга на Паула Лайт “Пътят към Свещената магия” - изд.”ДИЛОК”

29 May 09 14:07:24 GMT

Коя е Паула Лайт?
Във виртуалното пространство името й стана вече начало на митология. За едни е жена, изявявала се в българската политика в зората на демокрацията, за други - германка, член на Германската комунистическа партия, за трети тя е мъж и живее и твори в Калифорния. Има още много други фантастични догадки, от чудновати по-чудновати.

Всъщност, Паула е просто окултистка и езотеричка, която желае да остане анонимна и го постига с успех.

Има ли значение истинското й име?
Важни са пътеките, по които води читателите.

През битието на един "тъмен" маг с позорна и скандална слава, през загадъчните нишки на шаманизма и вуду, тя ни извежда на слънчевата светлина, към духовната същност на магията.

Авторката дава отговор на въпроса как да открием истинското си наследство. Как да се браним от злонамерени магически атаки и какви са симптомите на омагьосването? Как да разгърнем способностите, скрити в същността и клетките ни и как да ги използваме в името на доброто, мъдростта и светлината?

Предава ни тревожното послание на едно духовно същество за бъдещето на човечеството. Пътешествието, на което ни повежда, е вълнуващо и странно, а също и малко страшно. Но магията винаги е била избор на смелите.

На добър път!

Тъй като желае да запази своята анонимност, авторката пише под псевдонима Паула Лайт. Зад него се крие българка с две висши образования, владееща няколко езика. Над 30 години се занимава с окултизъм, магия и кабала. Живяла е в Африка, където изследва вуду магията; и в Западна Европа, където изучава херметизма. В изключително приятелски взаимоотношения е с обата на племето едо и йоруба. Член е на окултна ложа.

Посетете нейния блог на:
http://paulaveritylight.blogspot.com

КОМУНИЗМЪТ СИ ОТИДЕ…СПИТЕ ЛИ СПОКОЙНО, ДЕЦА?!

25 May 09 05:48:38 GMT

“Комунизмът си отива, спете спокойно, деца!” Така пеехме през 1990 година. Пеехме и плачехме от радост. Пеехме и с трепет носехме сини лентички на ревера. Пеехме и строяхме от палатки градове на истината. Пеехме и си рисувахме лазурните миражи на едно светло и спокойно бъдеще. Пеехме и скандирахме “Времето е наше!”. На разсъмване всичко е розово за петнадесет минути макар… Само че някои призраци се оказаха по-живи от живите и ние още живеем в тяхната сянка. Не, комунизмът не си отиде. Отиде си мечтата за него. Отиде си наивната, трогателна вяра на нашите майки и бащи, че човек за човека е брат и че скоро ще рукнат реки от блага. Клетите хорица! Те крачеха в строя, изпълняваха петилетните планове за три години, гонеха илюзии и ги кичеха с червени значки. А днес, прегърбени и изнемощели, ровят в боклуците за късче хляб. Ровят и все още сънуват, че някому са нужни, че са в строя. А вие спите ли спокойно, деца? Подобно на героя на Стивън Кинг, чудовището свали клоунската си маска и се озъби с цялата си дива алчност и ненаситен егоизъм. То яхна гребена на нашите мечти и си построи пирамида от костите на надеждата ни и крадените куфарни пари. А вие спите ли спокойно, деца? Деспотът продължава да се смее на неизлечимата ни глупост. Както змията снася куп яйца и люпи котило от малки усойници, така и диктаторската партия си клонира рожби. Някои от тях нарече опозиция, а други - реформирани социалисти. А призракът на комунизма продължи да разплисква смрад и лъжи. Когато впрегнеш млад жребец да се върти в кръг и да вади вода от герана, отначало той цвили, хапе, рие земята с копита, а над изтерзания му гръб плющи камшикът. Но минават години – пет, десет, двадесет. Ако освободите вече грохналата, подобна на скелет кранта, тя ще продължи да се върти във все същия кръг, защото отдавна е ослепяла и оскотяла. Ако позволите народът ни да заприлича на това поробено същество, ще спите ли спокойно, деца?! От време на време, надзирателят с камшика разбира, че поробеното животно е започнало да осъзнава, че обикаля в кръг и у него се е надигнал справедливият огън на гнева. Тогава пуска нови герои на сцената. Ту цар, завърнал се от изгнание, който щял да ни поведе към райските двери, ту мускулест Мачо, преструващ се на Робин Худ, когото камерите и неудовлетворените жени на средна възраст обичат, ту златокос воевода, който крещи патриотарски лозунги с неонацистки привкус. А клетият жребец, отдавна забравил вкуса на свободата, се радва на разнообразието като на бучка захар и цвили възторжено под злобния кикот на кукловода. Комунизмът си отиде… А Европа и целият цивилизован свят ни считат за народ от апатични глупаци, сервилни роби на посттоталитарната мафия. Сладък ли е сънят ви, деца? Комунизмът си отиде, а Здравната каса е пред фалит. Ще останат само шепа болници в новия свят на геноцид, наречен от “реформаторите” нова здравна карта. Сега са около четиристотин, а ще бъдат осемдесет. Осемгодишните ни дечица, обект на новия експеримент за “здравословно хранене” имат хипертония. На челните места сме по брой на инфарктите и на психично болните. Инсулинът свършва, а с онкологично болните се отнасят като с животни. Иначе чиновниците от касата си имат луксозни офиси, автомобили и джакузита. Тъкмо тази финансова структура принуждава лекарите, полагали някога Хипократовата клетва, да се държат като писари и бакали. Умираш? Какво да се прави като за страданието ти няма клинична пътека? Спешно се нуждаеш от хирург? Е, би трябвало да ти се помогне, но “отпуснатите” от касата направления свършиха. Така че, не ни занимавай със себе си, а просто тихо и кротичко си умри! НЗОК сигурно е взела на концесия погребални бюра и печели от комисионните. Комунизмът си отиде, а образованието ни загива. Расте апатията и неграмотността. Расте и тежкият умствен дефицит. Скоро един значителен процент от нас, когато си вземат жалките заплати, вместо да се подписват, ще полагат палец. “Червената столетница” си отглежда подходящото стадо от роби. Комунизмът си отиде, а най-будните ни и лъчезарни синове и дъщери бягат от ада и отиват да слугуват в чужди земи. Но “облачето бяло” не им обещава скорошно завръщане в Родината. Само нощем те сънуват родители, деца и любими и се събуждат с мокри от сълзи лица. Комунизмът си отиде, а в домовете за сираци умират от глад дечица, а грохнали старци работят след пенсия за жълти стотинки или просят по улиците. Българи, ако спите спокойно, дори Бог няма да ви прости това! Защото в нашия случай апатичната дрямка е по-лоша и от кома. Ако спите спокойно, ще повторя думите на един от най-великите българи: “Аз веч нямам мило драго, а вий, вий сте ИДИОТИ!” От страниците на Библията, тази вечна книга на цивилизованото човечество, мъдрецът Еклисиаст ни казва: “Има време за всичко…” Сега е дошло времето на справедливия гняв. Време да летим, вместо да пълзим. Време да се борим! Време да престанем да позволяваме да ни правят на глупаци. Време земята ни да се пропие с вяра, пот и сълзи а по улиците да закънтят старите хайдушки песни. Нека ви кажа, че зле разбрахте апела ми. Никога не съм разубеждавала тези, които са решили за кого да гласуват, да го сторят. Призивът ми е към тези седемдесет - осемдесет процента от нас, които са стигнали до извода, че няма достойни за доверието им кандидати, хора, към които причислявам и себе си. Тях призовавам да се размърдат, вместо да си седят в къщи и да протестират на чаша ракия. Поведението им не се възприема от света като наказателен вот, а като овча робска апатия. Бездействието им не ги превръща в недоволни граждани, а в доволни добичета. Цивилизованият свят мисли, че тези хора са останали в къщи, защото съдбата на България не ги интересува. Защото предпочитат да се вълнуват дали героинята в поредната сапунка е девствена, продава ли си тялото Ивайла и колко бири изпива дневно внукът на Тодор Живков. Мислят, че българите предпочитат да си прекопават картофите, да си варят боба и да плетат покривчици, вместо да покажат на политиците какво мислят за тях и каква е волята на народа. Апелът ми е към тия отчаяни, уморени и оскърбени наши сънародници. Жалко, че бях криво разбрана! В това, което имам да ви кажа, не блика само гняв и отчаяние. Укорявате ме, че не предлагам нещо градивно, но грешите. За да бъде България спасена, трябва коренно да се промени самата система. Основно средство за решаване на най-съществените въпроси трябва да стане референдумът. Дотегна ми да слушам брътвежи, че това било “популизъм”, че хората не били компетентни да вземат решения. Това е наглост! Какво позволява на нашите окаяно жалки политици да твърдят, че са по-умни и мъдри от народа си и то при управление, при което за нашата защита при бедствия и аварии се грижи Емел Етем?! При което на хуманизъм ни учи Емилия Масларова, а вожд и вдъхновител е Румен Петков?! Мисля, че самозабравилите се властници трябва да бъдат поставени на мястото, което е най- подходящо за тях - място с прозорци с решетки и раирани униформи. Всички дъщерни партии на БКП, пръкнали се след 1990 година, трябва да бъдат задължени да се пререгистрират и, при доказано престъпно и разрушително управление, такава пререгистрация да им бъде отказана. В парламента трябва да се допуска само по един мандат или в краен случай, при много специални условия втори. Това ще ни избави от участта да гледаме все едни и същи стари корумпирани муцуни, от които някои нямат и ден стаж извън депутатския. На мен ми писна персони като Пирински, Доган или Праматарски да дремят по банките десетилетия или, както е с Доган, да се гаврят с всичко чисто, патриотично и истинско, със закона и справедливостта, да си въртят тъмните сделки и да зоват себе си “народни представители”. Трябват ни нови лица, нови, истински хора! Иисус е казал, че ново вино в стари бъчви не се налива. Трябва ни и възможност да гласуваме за личности, а не за натрапени ни списъци от все същите повехнали клоуни. Разбира се, в някои от тия листи има хора, които бих избрала с удоволствие, ако изборът беше мажоритарен, но точно те са на последни места в листите, а българинът трудно може да се ориентира в сложната възможност за преференции. Например, в листата на Синята коалиция има един интелигентен мъж, когото уважавам, но начело се кипри Надето Михайлова. Дори в листата на НДСВ има кандидат за евродепутат, Георги Денков, умен юрист и почтен човек, за когото с радост бих гласувала. По-скоро, обаче, бих умряла, отколкото да гласувам за НДСВ. Тези лакеи ще употребят свестния човек, който, боя се, ще остане далеч от мястото, което наистина заслужава. Изобщо, пропорционалната система позволява да разцъфне една от най-порочните черти на българина, която мистериозно ни тласка да поставяме начело некадърници, мазници и посредствени хора. Едно общество не може да се пречисти и излекува без възмездие и прошка. Виновниците за националната разруха и народните страдания трябва да бъдат съдени и наказани справедливо, но сурово. Това не е реваншизъм, а човешката потребност от възстановяване на равновесието и хармонията. Ако злото не бъде наказано, то ще се множи и разпространява като ракови метастази. Оставим ли го невъзмездено, никога няма да можем да продължим напред. Сърцевината на тези прекрасни идеи открих в програмните документи на Движение за реална демокрация “Идея за България”, учредено и действащо в емиграция. За хората, които го изграждат, все още не мога да дам категорично мнение, но се надявам да се окажат достойни. Каквото и да се случи, ако малките огънчета на нашето отчаяние, гняв и надежда за повече добро и чистота се слеят, ще избухне мощна клада, която ще изпепели злото. Събудете се, българи! Разполагаме с около две години и половина. Успеем ли да се сплотим, времето наистина ще стане наше. Провалим ли се и тогава, с мечтата ни за достойна и силна Родина ще бъде свършено! Събудете се! Паула Лайт. ИЗБОРИ – ПРИЗИВ ПРЕДИЗБОРНО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ 70% БЪЛГАРИ, КОИТО НЕ ГЛАСУВАТ. СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ И СЪНАРОДНИЦИ, Предстоят парламентарни избори и ония, които с деянията си ни донесоха толкова страдания и неволи може отново да бъдат избрани с 10 – 15 % от българските граждани, защото другите, отчаяни, обезверени и отвратени, са си останали в къщи. Така, мандат след мандат, ще гледаме все същите недостойни и презирани от нас лица в ролята на народни представители и те ще определят съдбините ни, ще имат имунитет при разследване за корупция, ще черпят блага. Защото вашите неподадени гласове ще бъдат разпределени между тях. Нека не го допускаме! Ако си останете в къщи и не гласувате, това НЕ Е НАКАЗАТЕЛЕН ВОТ, а услуга в полза на хората, които искате да изритате вън от политическия живот. Моля ви, ако не харесвате никого от кандидатите на политическите партии, все пак, гласувайте. Гласувайте с бюлетина, в която сте зачеркнали всички. По този начин ще попречите да получат от държавата субсидии и за вашите гласове лица, които не одобрявате. Излезте и подайте вота си! Ако съединим много малки пламъчета, ще запалим клада, на която ще изгорим или поне поопърлим злото. Нека политиците видят, че народът ги уволнява! Нека пред света грейне истината, че сме хора, а не стадо овце! Целта е проста. Ако парламентарните избори завършат, например, със 70% гласували и 40% недействителни бюлетини, това ще бъде достатъчно основание да се твърди, че Избирателният закон не отразява волята на избирателя и да се подеме борба за РЕФЕРЕНДУМ за мажоритарна система при изборите, както и за това, ако не са гласували 50% + 1, изборите да не бъдат легитимни. Това ще ни даде шанс да не гледаме ден след ден, за цели десетилетия, едни и същи лакоми, корумпирани и долни нищожества, седнали зад банките в Свещения храм на народовластието. Това ще бъде крачка напред, колкото и плаха да е тя. Запомнете, че ако пуснете бюлетина, в която сте зачеркнали всички кандидати, ще се отчете като недействителна, но гласът ви ЩЕ СЕ БРОИ! Нека Светлината ви озарява и закриля! Паула Лайт

“СВОБОДНИЯТ” ИЗБОР

17 May 09 18:08:08 GMT

“СВОБОДНИЯТ” ИЗБОР (за кого да гласувам)

Отдавна, много отдавна, когато бях младо момиче и пред очите ми маршируваше сивата комунистическа диктатура, а в света наоколо гърмяха фанфарите на “победилия” социализъм, за свободните избори се говореше само шепнешком. Самата дума “избор” звучеше абсурдно, защото, за да избираш, трябва да имаш поне две алтернативи. Спомням си как при първото си гласуване, когато за избори бях чела само в учебника си по история, учудено излязох от тъмната стаичка и попитах комисията къде са останалите видове бюлетини. За мой късмет, възприеха въпроса ми точно като това, което си беше, плод на детински наивитет. Формално погледнато, днес е налице свободата да избираш между твърде много варианти. Само че, наистина ли е така? Защо ли тези многообразни алтернативи ми напомнят нашенските колбаси, в червата на които, независимо от екзотичния вид и имена, се тъпче все същата блудкава соя?! Или се сещам за клетия Адам, на когото Бог великодушно казал: “Избирай, човече! Всички жени са твои!” Хрумва ми и друго сравнение. Представете си твърде бедна пътуваща театрална трупа, където една и съща увяхнала улична артистка трябва последователно да изиграе ролята на съпругата, любовницата, любопитната съседка-клюкарка, пощальона и кварталния полицай. Мисля, че възможността да избираме е фалшива опаковка. Зад различните маски ни се зъби все същото грозно, лукаво лице на диктатора, който някога дебелашки се перчеше на трибуните, пред които марширувахме… Понякога в коментарите хора гадаят кой плаща за моите публикации. Не бих имала нищо против да стана малко по-богата. Само че, като честен търговец, бих продавала само качествена стока. Как да рекламирам боклуци? Как да твърдя, че соята е месо, че повяхналата грозница е красиво момиче, а крантата - буен жребец, който ще ни изведе от блатото на отчаянието? Не пиша платени публикации просто, защото няма кого да похваля. За жалост, един от коментарите, според който “Паула вижда и през стените” е верен. Да, виждам ясно зад маските, зад шарения грим, който скрива бръчките върху морала, зад пищните одежди, покрили мръсното бельо, зад фалша, измамите и гаврата с клетия ни народ. Виждам троянските коне и мулета, които ни пробутват като народни герои, евтините дрънкулки, представяни за злато и диаманти. И ще продължа да разобличавам измамниците, докато дишам, съвсем безплатно. Не вярвате, че всичко е фалш??? Е, добре, каня ви на театър. Режисьорът е един, а сценариите различни. Нека да надникнем зад кулисите и да видим какво са нашите актьори на политическата сцена. Не забравяйте, че тук билетите са безплатни, но на изборите ще ви излязат много скъпи и добре си помислете на кого ръкопляскате толкова щедро: БСП (БАЛКАНСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПОМИЯ) - играе собствената си роля на червена бабичка, накичена с тенекиените значки на славното си минало. Всички театрални трикове са създадени да трогнат най-наивните слоеве от публиката, онези възрастни хора, които биха ронили сълзи за “Многострадалната Геновева”, за “Злочеста Кръстинка” и “Изгубена Станка”. Налице са всички сладникави елементи на постановката. “Беззащитно” очилато момче с глуповат вид и прилична подстрижка, което стариците биха искали да ощипят по бузките; крокодилските сълзи на Масларова за нейните “скъпи майчици и бащи”. Репликите се подават в типичната “паткореч” на Оруел. Говори се дълго, гладко, сложно и витиевато, без да се казва нищо съществено. Използват се думи като “компетентност”, “професионализъм”, “социална политика”. Зад всичко това се зъби болшевишката вълча муцуна на звера, който не се насити да граби от куфарните пари до европейските еврофондове. НДСВ (НАТРУФЕНО ДВИЖЕНИЕ на СИМЕОНОВИТЕ ВАСАЛИ) - партия от един човек, вече бита карта. Успя да докара на актрисата четири години пълни салони с мита за благородния монарх, напуснал страната като разплакано малко дете и върнал се с рицарска шпага да ни спасява. А зад маската се зъби плейбой, отдавна купен от най-ретроградните червени кръгове, за да върне техните деца и внуци във властта, да изпере парите им в чуждестранните банки и да им докара нови, свежи средства от наивните данъкоплатци. Под това царствено знаме тук се вмъкнаха отрочетата на старите вълци от ЦК на БКП, аморфни кариеристи, които са готови да се продадат и на дявола, за да получат достъп до парче от баницата и всякаква подобна паплач. ДПС (ДАЛАВЕРИ, ПАРИ, САРАИ) - подходящо средство да се разиграва етническата бучка захар и етническия камшик. В страх и объркване клетите ни сънародници от турски произход гласуват под строй за злодея, по чиито ръце има тяхна кръв. А той върти задник в сложни гюбеци и успява да размества българските политически сили като пешки върху шахматната си дъска. Безнаказан е и такъв би си останал, ако зависи от българските институции. Никой не му прави данъчни проверки, разследванията срещу него умират в зародиш, него не го притесняват съд, полиция или прокуратура. Герб (ГЕНЕРАЛ ЕВНУХ на РОДНИЯ БОКЛУК) - партия от един и за един човек. Създадена, за да подмами сексуално неудовлетворените домакини на средна възраст и “мачовците”, които виждат в генерала голям пич, нашенски Джеймс Бонд, дето ще разгроми лошите. А зад мъжкарската фасада се крие типичната нашенска мутра с врат на бик и мозък на фолк певица, чиято цел в живота е да остане пред обектива на камерите, каквото и да му струва това. Това мускулесто и лъскаво нищо ще е принудено да танцува в ръцете на кукловода, защото миналото му не е чисто като момина сълза. Бивш бодигард на Тодор Живков и Симеон, сега е призван да пази отрочетата им с други средства - да бъде тяхната политическа играчка. Атака (АЗ ТАРИКАТЪТ - АВАНГАРД на КЛОУНИТЕ АНАРХИСТИ) - Тук стигаме до най-хитрата мимикрия на старата артистка. Играе се върху благородна струна в сърцето на българина- неговия патриотизъм. Атака пледира за националните консервативни ценности, за християнски морал и ни шашва с красиви лозунги като “България за българите!” Привлича като електорат хора честни, потъпквани и готови за борба в името на благородни каузи. Вниманието, обаче, се отклонява от истинската драма, ярко и изкусно. Виновни са турците, циганите, евреите, ЕС, извънземните. За корупцията се говори много, но без имена. Често в речите блика умилено стародавно русофилство. Лидерът е красавец и левент, с войнствен речник и мъжкарско излъчване. Той толкова агресивно поздравява възторжените тълпи с поздрав на генералисимус, че човек забравя, че дори не е ходил войник. Активистите на “Атака” са агресивни, многословни и нешлифовани. Те са обилно покрит с нафталин анахронизъм, придаващ си авангарден вид. Не бива да забравяме, че, ако искаме България да излезе от блатото, не трябва да гледаме назад, а напред. Жената на Лот се вкаменила, а Евридика се върнала в царството на мъртвите само заради такъв поглед в погрешната посока. ДСБ (ДЕМОНИЗИРАНИ СЪРДИТИ БЪЛГАРИ) - Иван Костов е мъж със здрав разум и управленски талант, който би могъл да ни приобщи към съвременната европейска демокрация, но допусна грешки, които дадоха възможност на червения режисьор, използващ медийния си слугинаж, да го демонизира. Сега майките едва ли не плашат децата си, че, ако не слушат, “ще ги дадат на чичко Костов”. Така “командирът” плаща греха си, че допусна да го подмамят евтини илюзионисти като Александър Божков, Христо Бисеров, Йордан Цонев, Светлана Дянкова (последните трима са в Движение за права и свободи - ДПС) за пари и безнадеждно опетни политическата си визия. Боя се, че в момента го използват за емблема на злото и корупцията тия, които наистина са зли и корумпирани. Жалко! СДС (СЪЮЗ на ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ) - нашата крехка политическа мечта беше сериозно осквернена и обезобразена още, когато бе засято семето й в каменистата почва на робския ни манталитет. Затова в средите й гъмжи от троянски коне на Държавна сигурност и при всеки истински опит за подем и победа, се появяват “мравки”, “люспи” и други форми на политически лекета, които убиват и компроментират синята идея. Последен пресен пример за това е фарсът с регистрацията за избори. “Другата България” (ДАР за БАЛАМИТЕ) – гнездо на евтини мошеници с болезнени амбиции, употребени да добавят някой и друг глас към излинелия електорат на “царя” “Ред, Законност и Справедливост” (РЕВОЛЮЦИОННА ЗАВЕРА на САМОТНИЦИ) - Добър опит за честна сценична игра, но унищожен в зародиш от червената артистка - уличница, която, когато не може да намери други аргументи, назовава младите и талантливи актьори “луди”. Уви, България е земя, където за дълго, дълго време ще считат свестните за луди. Е, харесва ли ви спектакълът? Бих искала да го представя като комедия, но си е цяла трагедия. Наред с това, налице е и имуществен ценз. В политическото театро можеш да се включиш само ако ти или родителите ти са крадили достатъчно или ако те купят мафиоти, крадили така. Виж образователен ценз липсва. Ако кандидастваш за роля в политическия театър, да си невеж, простак, малограмотен или просто наивен и задръстен е предимство. На мода са манекенките, научили се да натискат бутончето за гласуване по подаден от кукловода знак. Е, и какво да сторим? - ще попитате. - Дали да не си останем в къщи в деня на избора? Не, в никакъв случай! Това би значело да допуснете лошите актьори да чуват аплодисменти, макар и от почти празна зала. Влезте в залата и, ако спектакълът не ви харесва, освиркайте ги! Няма по-лоша позиция от бездействието. Моят човешки и граждански съвет е тия, които искрено вярват на определена политическа сила, да гласуват за нея, а останалите пак да гласуват, но с бюлетина, в която са зачеркнали всички имена. Време е режисьорът да разбере, че съзнаваме колко слаби и жалки са неговите актьори и че за в бъдеще искаме сами да си избираме изпълнителите в представлението. Време е! ПРЕДИЗБОРНО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ

СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ И СЪНАРОДНИЦИ, Предстоят парламентарни избори и ония, които с деянията си ни донесоха толкова страдания и неволи може отново да бъдат избрани с 10 – 15 % от българските граждани, защото другите, отчаяни, обезверени и отвратени, са си останали в къщи. Така, мандат след мандат, ще гледаме все същите недостойни и презирани от нас лица в ролята на народни представители и те ще определят съдбините ни, ще имат имунитет при разследване за корупция, ще черпят блага. Защото вашите неподадени гласове ще бъдат разпределени между тях. Нека не го допускаме! Ако си останете в къщи и не гласувате, това НЕ Е НАКАЗАТЕЛЕН ВОТ, а услуга в полза на хората, които искате да изритате вън от политическия живот. Моля ви, ако не харесвате никого от кандидатите на политическите партии, все пак, гласувайте. Гласувайте с бюлетина, в която сте зачеркнали всички. По този начин ще попречите да получат от държавата субсидии и за вашите гласове лица, които не одобрявате. Излезте и подайте вота си! Ако съединим много малки пламъчета, ще запалим клада, на която ще изгорим или поне поопърлим злото. Нека политиците видят, че народът ги уволнява! Нека пред света грейне истината, че сме хора, а не стадо овце! Целта е проста. Ако парламентарните избори завършат, например, със 70% гласували и 40% недействителни бюлетини, това ще бъде достатъчно основание да се твърди, че Избирателният закон не отразява волята на избирателя и да се подеме борба за РЕФЕРЕНДУМ за мажоритарна система при изборите, както и за това, ако не са гласували 50% + 1, изборите да не бъдат легитимни. Това ще ни даде шанс да не гледаме ден след ден, за цели десетилетия, едни и същи лакоми, корумпирани и долни нищожества, седнали зад банките в Свещения храм на народовластието. Това ще бъде крачка напред, колкото и плаха да е тя. Запомнете, че ако пуснете бюлетина, в която сте зачеркнали всички кандидати, ще се отчете като недействителна, но гласът ви ЩЕ СЕ БРОИ! Нека Светлината ви озарява и закриля! Паула Лайт

ДРУГАТА БЪЛГАРИЯ ИЛИ ПОРЕДНАТА ПОЛИТИЧЕСКА МИМИКРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ

12 May 09 06:59:29 GMT

Съдбата на България е предначертана. След тези парламентарни избори, “Герб” ще управлява за две години и четири месеца. След този период, за клетата ни измъчена Родина ще възникне големият и последен шанс да поеме по пътеката на духовното и материално Възраждане. Но ПП Другата България не е тази обновителна сила. Нейните лидери не са месиите. Нейните цели нямат нищо общо с мечтите и благополучието на клетия ни народ. Не бива да допускаме да бъдем излъгани за пореден път, защото историята не дава безброй възможности. Мнозина от моите читатели са ме укорявали в прекалено черногледство, а някои дори в твърде много злоба и омраза. Не им се сърдя, защото често рисувам мрачни картини, но мисля, че не са прави. Като всеки българин чакам, надявам се и търся. Подобно на Диоген, който, странен и неразбираем за другите, обикалял по друмищата на Древна Елада с фенер, запален посред бял ден, търся и ще продължавам да търся. Очаквам онези наши синове и дъщери, които с истинско родолюбие, безкористност и жертвоготовност ще се захванат да изринат Авгиевите обори и да спасят народа си от блатото, в което е затънал. Вярвам, че спасителите ще дойдат отвън и ще бъдат емигранти, може би, второ поколение. Това трябва да са хора, които не носят гените на робската апатия и бездушното покорство. Те ще бъдат нашият Мойсей, който да ни изведе от духовната пустиня, в която се намираме. Ето защо, когато разбрах за учредяването на партия Другата България, у мен за миг трепна надеждата, че това са чаканите, че някак ще прескочим предначертания период на управлението на Герб, че светлината доближава мрачната яма на затвора ни. Затова написах на господин Божидар Томалевски, лидер на въпросната политическа организация писмо, което завършва така: “Но паякът плете огромни паяжини, а злото хвърля дълги сенки. Кой може да знае дали сред вас не са се настанили като личинки на паразити потомците на ония, които озлочестиха народа ни? Преуспели и загладени, костюмирани и самодоволни, те, може би, обикалят сред добрите и почтените от вас и ви убеждават, че не са деца на мрака, а на светлината. Спомнете си за “великденчетата” на Симеон Сакскобургготски! Един от вас, например, е бил координатор на НДСВ. Огледайте се за маскирани издънки на комунистическата върхушка или за агенти на Държавна сигурност второ поколение, та да не ви употребят за своите користни цели! Не допускайте да внесете в Родината оня дървен кон, с който данайците са унищожили Троя. Аз ще следя кандидатите, действията и идеите ви и ще бъда много бдителна. Ако целите ви са чисти, ако не сте емисари на все същата червена ламя, няма да имате по-добър приятел от мен. Ще работя за вашата кауза, анонимна и неизвестна, безвъзмездно и честно, без да очаквам “къс от баницата” и да претендирам за заслуги. Докато съм жива, едва ли ще научите моята самоличност. Но горко ви, ако смятате да си направите поредната гавра с клетите ни сънародници! Ще ви обявя война, а мисля, че умея да воювам. Колкото и Донкихотовско да ви изглежда, мечът на Гебура не е ръждясала и смешна старомодна играчка на честта, а оръжие на Светлината! Работете в името на Родината! Не позволявайте да ви завладее лакомия, презрение към обикновените хора, надменност и псевдоелитарни фасони, защото ще бдя! Засега съм с вас и ви благославям. Нека Светлината ви пази и закриля! “ В отговор, Божидар Томалевски ми изпрати следното писмо: Bojidar Tomalevski До: Паула Лайт Относно: paritq Drugata Bulgaria Дата: Неделя, 2009, Май 3 19:17:23 EEST Уважаема госпожо Лайт, Благодаря Ви за моралната подкрепа. Вместо да си губите времето и да търсите някакви закодирани комунисто, царисти и т.н.,по-добре се присъединете към нашата идея. Уверявам Ви, че при нас такива няма.Както разбирам от Вашето писмо, нашата инициатива Ви хареса и ще се радвам ако Ви е лично се ангажирате с нея, станета наш члан, оргфанизирате клуб и бъдетепредставител в държавата, в която живеете. С най-добри пожелания, Божидар Томалевски Бих желала искрено да споделя какво най-много ме огорчи. Не това, че господинът най-безпардонно излъга в своето послание. Политиците май лъжат по презумпция така, както леопардът има петна, а таралежът - бодли. Не! Огорчи ме твърде снизходителната представа на Томалевски за интелектуалните качества на неговите сънародници. Това, че гледа на нас, както конквисдаторите са гледали на примитивните диваци и аборигени и смята, че е много лесно да ни пробута мъниста, бутилки евтин алкохол и огледалца, а да получи в замяна земя и кюлчета злато. Вярно е, че сме дали много примери за политическа доверчивост и наивитет, но все пак сме компютърно грамотни и не е чак толкова трудно да се направи проверка и внимателен анализ на новите лица, които искат да станат част от “политическия елит”. Тази проверка ми показа с кого си имам работа. Зад кротката агнешка маска отново ми се озъби старата вълча муцуна на червената върхушка и нейните потомци. Подобно на сюжета в евтина comedia del’arte или в сензационен Холивудски филм, зад картоненото домино, в различна роля, играят все същите стари актьори с набръчкана съвест, съсухрен морал и немощни души. Спомнете си старата приказка за седемте козлета. За да влезе в заключената колиба и да погълне козлетата, вълкът покрива лапите си с брашно и говори с тънки и нежни кози трели, та наивните яренца да го вземат за своята майчица коза и да му отворят. За да не пуснем сред стадото си поредния гладен вълк, искам да ви разкажа една приказка, приказката за Другата България. В нея има всичко - красиви благороднички, наследници - хамелеони, дипломати с манталитет на търгаши и цяла торба илюзии. Който има уши да слуша, за да не пуснем за пореден път хищника сред нас! Имало едно време в град Златица хубаво момиче на име Василка Димитриева. Тя не харесвала сивия си живот в сивия делник, сред сивите си връстници. Не харесвала и името си. Искала да попадне в друга земя, в друго време и под нова самоличност. Така Василка претърпяла метаморфоза и станала Лучия Остерлунд, смел борец за човешки права и свободи, яростна роялистка, носителка на благородническа титла. Дистанцирам се от онези, които й се подиграват и я назовават “луда бабичка”, както и от онези, които твърдят, че е търпяла наказание за кражба в Сливенския затвор. Може да е било така, а може и да не е. Разбира се, Василка - Лучия лъже за много факти от живота си, но това е разбираемо и донякъде простимо. Ужасно е да не харесваш себе си, да искаш да влезеш в друго битие и друга кожа. Все пак, бих я посъветвала да реши каква е. Представя се за член на лигата (то е комитет) за човешки права и свободи, Helsinky Watch (http://en.wikipedia.org/wiki/Helsinki_Watch), за член на комитет с това име в България, Финландия или Южна Америка. Представя се и за член на Amnesty International (http://www.amnesty.org), което не е възможно, просто защото в тази организация не членуват физически лица, въпреки че има многобройни сътрудници. Лучия трябва да си избере и дали да бъде баронеса или графиня, защото е невъзможно двете едновременно, бива и да се задоволи с едно-две висши образования, а да не твърди, че има пет. Няма нищо срамно в това в жилите ти да тече българска пролетарска кръв и да си по образование лаборантка. В този фентъзи епос нашата Пепеляшка се обърква твърде много и си противоречи, а твърденията й са направо безумни. Не бих се занимавала с нея и не бих дръзнала да руша илюзорния й свят. Нека вярва, че тиквата е златна каляска, а плъховете – лакеи. Нека смята, че изящната и аристократична кристална пантофка е подходяща за нейния крак. Проблемът е в това, че госпожата е решила да влезе в голямата политика и да пробие пъртина в нея за своя син, Божидар. Отначало вижда мястото му най-вече в средите на НДСВ, където бляновете й вече го рисуват като доверен царедворец и най-приближен и обичан съветник на “царя”. За целта, мадам Лучия се втурва да основава роялистки клубове и да проповядва доктрината на монархията сред своите сънародници. В оня период, нашите медии проявяват наивност и често я интервюират като дама със знатно потекло, която иде от Запад да ни налее ум в главите. Гостенката не спира да говори за качествата на Симеон, за предимствата на монархическата форма на държавно управление. Стига дотам, че твърди най-сериозно как фамилията на Сакскобургготите произлизала от прабългарския род Дуло. Намират се хора, готови да преглътнат дори и това. Действително, нашата Пепеляшка постига нещичко и синът й става член на Националния съвет на НДСВ, но достъпът до държавната баница на управлението тъй и остава недостижим за него. Тлъстите мръвки са подготвени за великденчетата, за приближените на принц Кирил от така наречения Лондонски клуб, които носят в гените си знатно червено потекло и разполагат с доста куфарни пари. Разочарована, Лучия Остерлунд се опитва да направи сина си евродепутат от листата на Социалдемократическата партия. Когато не успява, става страстна привърженичка на “Герб” и хуква да агитира за кандидатите на тази партия в местните избори. Тя обикаля из провинцията. Посещава Русе, Плевен, Габрово, и Хасково. Направо е неуморна, но накрая стига до печалния извод, че и тук баницата отдавна е разпределена и едва ли ще има къс за нейния наследник. Така мадам стига до извода, че е трудно да се снесе златно яйце в нечие чуждо гнездо и че на сина й е нужна собствена партия. За привърженици тя привлича втора вълна монархисти, чрез които Симеон ще запази известно влияние в управлението на страната, за да защити авоарите си. Така се ражда Политическа партия Другата България. Партията е учредена на 23.03.2009 г. в столицата, в хотел “Кемпинкски-Зографски”, а учредителното събрание се състои от 620 делегати. Бих искала да споделя с вас каква е програмата на тази партия, но така и не разбрах. Всичко се свежда до приятно мъгливи обещания в страната да стане по-хубаво, а избраниците, които имали солидни европейски връзки, да “лобират” за повече Европейски инвестиции. Като се изключат няколко технически предложения, свързани с възможността на емигрантите да упражнят правото на глас, лично аз не видях никаква конкретика. Лозунгите силно ми напомнят обещанията на Симеон да “оправи” България за осемстотин дни и направо да я превърне в земен рай. Е, наистина я превърна за себе си и за приближените си фаворити! На събранието за лидер на партията единодушно бе избран Божидар Томалевски, а в ръководството влязоха някои емблематични личности, за които ще поговорим по-долу. Какво бих могла да кажа за лидера? Като начало, това, че лъже като барон Мюнхаузен. Заявява в писмото си, адресирано до мен, че сред тях няма царисти и пропуска да спомене, че е бил в ръководния орган на НДСВ. В интервю с него, взето преди време от журналистката Ана Миланова, четем следното: “НДСВ се олицетворява с Негово Величество. Той е една силна и харизматична личност. Аз самият съм хард роялист. Именно това ми даде тласъка да бъда съпричастен към идеите на НДСВ”. В други изявления говори за образованието си , завършено във Финландия, със специалност маркетинг, менижмънт и реклама, за това, че знае шест езика и че има солидни контакти с елитни международни среди. Не знам какво да мисля за тези изявления, но лично аз вече, преди да се ръкувам с него, бих си преброила пръстите. Още повече, че твърди, че имал родствени връзки с фамилията Ротшилд, което вече ми напомня за богатото въображение на майка му, госпожа Остерлунд. Каквито и да са подвизите и постиженията на нашия герой в миналото, не разбирам защо са му нужни няколко документа за самоличност и няколко имена, от които аз знам за три: Божидар Томалевски, Божидар Томалев и Дарио Томалети. На мен ми се струва, че за почтения човек е достатъчно едно, а ако е торец и творчески псевдоним. Повече ми миришат на сериозни разногласия със закона. Томалевски ни смайва с подобно обилие и в търговско-правната си биография. Ако се обърнем за помощ към немите търговски регистри, те могат да ни разкажат една твърде странна история: На всяка от самоличностите му има регистрирани различни фирми. Индиректните връзки на тия компании, от своя страна, водят съответно до около сто офшорни или с чуждестранно участие дружества, регистрирани на един и същ телефон в София. Голяма част от дружествата, независимо от това, че са с един и същ телефон, имат различни адреси. В други случаи, обратно, адресът е един и същ, а телефоните - различни. Накратко, като че са положени големи усилия да затруднят до безобразие едно евентуално разследване. Ако смятах да правя общ бизнес с господин Томалевски, Томалети или Томалев, тези данни в регистрите биха ме накарали сериозно да се замисля. За жалост, Общинският съвет на Община Поморие е пропуснал да направи своевременно това и доверчивостта му ще струва на данъкоплатците 2000 дка земя, продадена на безценица, по 15 стотинки за декър. Община Поморие регистрира смесено дружество с компанията “Ен джи би Кънсълтинг” – ООД, съдружници в която са Дарио Томалети, Георги Гюрковски и още едно лице, англичанин по националност. Тази фирма държи контролния пакет от 80% от капитала, а Общината е влязла с апортна вноска (земята) и няма дори блокираща квота. Според дружествения договор на смесеното дружество, с 2/3 от капитала спокойно може да бъде изключена като съдружник. Вероятно, общинските съветници са подлъгани със златни видения за голям инвестиционен проект, свързан със строеж на туристическо селище и игрище за голф в Каблешково. Томалети обещава парите да дойдат чрез инвестиции от лицата Дейвид Нюмън, Томас и Никълъс Галахър, за които твърди, че управлявали около един милиард евро в Европа. Българската агенция за инвестиции, незнайно как, е издала сертификат за първокласен инвеститор на “Ен джи би Кънсълтинг”, който позволява оказване на държавна помощ при изграждане на помощната инфраструктура. Внасянето на терените в проекта като цяло е в груби закононарушения. Парцелът от 2000 дка още се води земеделска земя и, за да се промени предназначението й, е необходимо Решение на министерството на земеделието и продоволствието. Без такова решение, не би следвало да се говори за урегулиран парцел. За промяна на статута, трябва да се внесе такса, която възлиза на милиони левове и още не е постъпила в бюджета. За да се пристъпи към утвърждаване на Подробен устройствен план (ПУП), е необходимо първо да се приеме Общ устройствен план, в който да се вземе предвид урегулирания терен, а това не е сторено. Въпреки това, по мистериозен начин бива одобрен ПУП, дори без наличие на изготвена оценка на въздействието на проекта върху околната среда. Одобрението на ПУП преди приемането на екооценка е грубо нарушение на закона, с което в момента се занимава Окръжна прокуратура - Бургас. Все пак, отново с мистериозни методи, преди първата копка Министерството на околната среда и водите излиза с положителна екологична оценка, която господин Томалети получава на ръка от министър Джевдет Чакъров. Общината получава тази оценка твърде късно, което прави жалбата безпредметна. Накратко, налице е пълен хаос. Няма съгласие за проекта от Електроразпределителното дружество, няма строителна виза и няма договор за строителен контрол. Всичко това не пречи на господин Томалети и съдружниците му да преминат към действия. Междувременно, точно в деня на подписването на дружествения договор за смесеното дружество с Общината Ен джи би Кънсълтинг става 100% собственост на малтийската офшорка “Дарник Лимитид”- ЕООД. Земята вече е прехвърлена с нотариален акт, а съдружниците предприемат предупредителни действия, които и най-големият наивник би разтълкувал като прелюдия към изключване на общината като съдружник. Ако отключите вратата към държавното управление на господин Томалети и съдружниците му, става ясно що за личност бихте пуснали при козлетата. Разказах ви тази история на дълго и широко с една цел. Искам да си зададете въпроса как господин Томалети работи в такава хармония с настоящето и предишно правителство. Очевидно, министърът не би дал на всеки почтен бизнесмен исканата оценка на ръка, взаимоотношенията с чиновниците водят всички нас до обриви и нервни кризи, а за нашия герой протичат много леко, направо по мед и масло. Това за пореден път следва да ни отвори очите за един прост факт: господин Томалети не е алтернатива на сегашното управление, а техен предан играч, седял досега на резервната скамейка, който предстои да излезе на игрището и да създаде поредната димна завеса, поредната илюзия, че нещо в тази страна се променя! Друг член на ръководството на ПП Другата България е Мартин Гюрковски, син на Андрей Гюрковски, убеден монархист, който по времето на НДСВ бе спряган като евентуален кандидат за кмет на София или за министър на енергетиката и брат на Георги Гюрковски, съдружник на Дарио Томалети в Ен джи би Кънсълтинг, чиито действия анализирахме преди малко. Интересна фигура представлява господин Цачевски, дипломат. Същият е бивш посланик на страната ни във Финландия, освободен от длъжност за груби нарушения, предимно на финансовата дисциплина. Става дума за продажба на безакцизен алкохол. Данните са за 660 бутилки, продадени на външни лица и 900 бутилки, за които липсват оправдателни документи защо са освободени от мито. Всъщност, при продажбата им посланика е начислявал ДДС, който по-късно е получил от Финландия. Парите липсват в касата на посолството. По-късно, Цачевски се мъчи да оправдае себе си с нагласен срещу него сценарий, поради принципното му отношение към кариерата на дипломатите в посолството. За жалост, обаче, е канен за обяснения и във Финландското външно министерство, което не може да бъде винено в интерес към нашата кадрова политика. Наред с това, много българи, живеещи във Финландия с носталгия си спомнят за купения “на далавера” алкохол, продаван от посланика. Всичко това просто не може да бъде нагласен сценарий. Интересно е, че господин Цачевски е станал дипломатически представител на страната си чрез квотата на ДПС. Той обяснява това с мистериозна лична покана от Ахмед Доган. Ето какви са данните за част от политическия актив на партията. Не само мирише, а направо вони на великденчета! Разбира се, има и почтени хора, вероятно подведени да се включат в тази политическа авантюра. Например, треньорът Емил Велев или господин Йовчо Белчев, който е на една достолепна възраст и, въпреки че е убеден монархист, никога не ми е правил впечатление на безчестен човек. Ако не греша в преценката си за тези хора, искрено се радвам да им отворя очите, за да не се излагат пред българската общественост. Това е тъжната история на Другата България, нашия пореден “спасител”. Вярвам, че видяхте вълчата муцуна зад приятната пъстра маска. Не допускайте да ни лъжат повече! Нямаме време за нови грешки и нови удари, защото страната ни вече загива под напъна на паразитите! Само след около две години и половина ще дойде единствената възможност за Родината ни. През това време, търсете хората, защото те ще дойдат от вашите среди. Преценявайте личностите с достойнство и морал, за да може, когато настъпи решаващият миг, те да са готови за спасителна акция. Създайте задгранично електронно правителство, следете внимателно събитията и мислете за спасението на изстрадалата ни земя. Костите на Аспарух, Паисий и Левски зоват за помощ. Не губете време за фалшиви илюзии и грешки, защото историята няма да ни го прости! Паула Лайт - http://litagentbg.blogspot.com